Слово на зам.-председателя на НС Янаки Стоилов, произнесено на лобното място на Христо Ботев пред участниците в традиционния национален поход „По стъпките на Ботевата чета“
Ботев и неговата чета слагат героичния и трагичен епилог на Априлското въстание от 1876г. От слизането на четата край Козлодуй на 17 май стар стил започва ботевата голгота, която завършва тук на днешната дата. Няма да секнат споровете как са преминали последните часове на войводата, от кого и как точно той е убит. Далеч по-важен от сюжета на неговата кончина е фактът, че той се е принесъл в жертва за свободата на отечеството. Пътят на Ботевата чета ще продължи да интересува историците. За всички нас остава неговият пример и непреходно дело.
То е непреходно, защото съчетава борбата за национално освобождение с тази за икономическо и социално освобождение на народа. То е непреходно, защото се вдъхновява от най-напредничавите за времето си идеи, част от които са актуални и днес. То е непреходно, защото няма никакво разминаване между думи и дела.
Вярно е, че националните интереси донякъде зависят от епохата, в която живеем. Но когато днес най-високи официални говорители ни призовават да бъдем модерни патриоти, аз предпочитам да останем близо до Ботев. До него, защото в неговата искреност не може да има и сянка съмнение и приспособяване. „Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“
Най-добре за Ботев говори самият Ботев. Той се е посветил на борбата за народно освобождение и добруване:
„Свестните у нас считат за луди:
„Богат е“, казва, пък не го пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил,
и пред олтара Бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват,
нему се кланя дивак учител,
и вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от Бога било начало
на сяка мъдрост…“
Ботев има своята молитва:
„Вдъхни всекиму, о, боже!
Любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.“
За него обаче душманите не само поробителите, а всички, които угнетяват народа. Той го е казал много ясно:
„Смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!“
Нима и днес нямаме основание да изречем тези думи?! И да продължим с неговите, които са като афоризъм на цяла една система: „Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог.“ „Основата на секо едно господарство е кражбата, лъжата и насилието.“
Той не е привърженик на филантропията, на благотворителността, а на коренните реформи, защото само те могат да изкоренят злото и причините за безбройните страдания на човечеството.
И като изключим това, че българският народ вече не е роб на турците, другото не е отпаднало напълно: „Българският народ е роб на себе си, роб на металът и роб даже на своето образование и просвещение“. Нека не ни смущава това, че Ботев е критичен към собствения си народ и към много съвременници. Но той е такъв, защото е готов да даде всичко за народа и да го избави от собствените му заблуди и примирение.
Сега, когато мнозина пренаписват историята, нека да припомня реакцията на Ботев в „Смешен плач“ по повод разгрома на Парижката комуна. Неговата ирония е красноречива: „Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: „свобода или смърт, хляб или куршум!“.
Ботев не може да бъде цялостно разбран без неговия „символ-верую на българската комуна“, без неговите връзки с руските революционери.
Затова Ботев не е икона, а съвременник на всяка време. Установил го е и Вапцаров, десетилетия преди нас:
„Не виждаш ли? – Ботев
в очите свети,
та Ботев е тук, при народа.
Ти падаш и Ботев ни казва:
„Вдигни го!
И дай във ръката му знаме!“
Подавам ръката си,
ти се надигаш
и крачиме рамо до рамо.
Това е то Ботев.
А ти го усукваш.
Та тук за усукване няма!
Повзри се в живота,
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема.“
Не всеки може да има таланта на Ботев. Не всеки може да има неговото безстрашие и саможертва. Не всеки може да понесе толкова лишения, принасяйки се в служба на отечеството и справедливостта. Но всеки от нас трябва да знае не само кой е Ботев, но и какво е мислил и какво е направил. Всеки от нас трябва да носи поне малко от искрата на Ботев и от неговото достойнство и да има за пример неговата отдаденост на идеала и родината.