Книгата „Топонимията на Природен парк „Врачански Балкан” е с автор Калина Тодорова и консултанти Пламен Йотов, Николай Цинцарски, Георги Стоянов и Василка Коловска, с фотографиите на Никола Стефанов, Красимир Лаковски, Красимир Танков, Оля Генова и Симеон Донов.
Тя е част от поредица издания на ПП „Врачански Балкан” по проект, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие.
Топонимите, включени в книгата са наименования на местности, разположени в землищата на двадесет и едно погранични (за територията на парка) селища - гр. Враца, с кварталите Медковец и Кулата, кв. Бистрец и селата Бели извор, Глава̀ци, Горна Бела речка, Горно Озирово, Долна Бела речка, Долно Озирово, Дружево, Елисейна, Зверино, Згориград, Краводер, Лютаджик, Лютиброд, Миланово, Оплетня, Очин дол, Паволче, Стояново, Челопек (принадлежащи административно към три области – София, Враца и Монтана). Те, с малки изключения, са стари поселища и землищата им са обитавани от най-дълбока древност.
Многобройните археологически находки – надгробни могили и артефакти, представящи културата и бита на народите, населяващи красивите земи на Врачанската планина, са красноречиво доказателство в подкрепа на твърдението ни, че тук е имало живот от праисторическо време и той не е прекъсвал за дълги периоди. Към всички тях може да се прибавят и изобилните езикови и етнографски примери в тази посока.
Настоящото издание има за цел не само да покаже основни езикови характеристики и закономерности при именуването на природните обекти от региона, а по-скоро чрез тях да представи богата история и традиции на неговите обитатели, съхранили знанията и опита на общества и култури, осъществили своя живот и развитие на това място. Така заедно с емблематични природни обекти като Ритлите, Леденика, Вратцата, Черепишките и Лакатнишките скали, тук са намерили място и общоупотребявани на регионално и местно равнище топоними, но и недотам познати извън рамките на селището имена на местности.
Предлагаме на читателя в популярен и достъпен вид част от резултатите на дългогодишно проучване, което в своята цялост не е завършено, но видно е, може да предложи интересен и занимателен прочит на иначе обемистия и доста богат теренен материал, с който разполагаме.
В справочника са публикувани местни названия на различни природни обекти – върхове, скали, пещери, гори и други местности, хидроними – ручеи, реки, водопади, градежи – мостове, калета и манастири, с подчертано значение за местните, история на селищата, поминък и традиции. В краткия езиковедски и етнографски анализ, поместен в края на книгата, са представени любопитни обобщения и изводи в тази посока. Освен езиковата характеристика и произход на името, представяме и кратки варианти на легендите и преданията, свързани с тях и съхранени в книги и сборници, в архивни документи, но и живи сред обитателите на региона, записани от нас в автентичния им вид при теренни обходи повече от 20 години.
Паралелно с научната версия за заселването на селищата и възникването на топонимията, предаваме и една фолклорна история за това, където доминираща е простонародната представа за именуването, проявила се чрез развихреното творчество на народния гении, съчинило и съхранило най-чудни песни и разкази за реки и планини, за юнаци и владетели, за герои – закрилници и освободители, за моми и момци – живели преди столетия, живи и днес в любовта си, във вярата, станали лози и дървета, птици и скали… Тя е не по-малко интересна със скритата в нея народопсихология, характер и опит на местните, но и с желанието им да разказват, да предават на деца и потомци своята мъдрост и знания. Красивата и загадъчна природа на Врачанската планина е сполучливо възпята и отразена, вплетена по впечатляващ начин в текстове, отразили световъзприятията на планинците, вярванията им за света, човека и космоса.
Това е първото по рода си издание за топонимията на Природен парк „Врачански Балкан”. Тъй като то е предназначено за широк кръг читатели, екипът, работил по създаването му, не претендира за пълен обхват на топонимите, включени в него. Събирането на теренни сведения продължава и авторите са отворени за всички непроучени допълнителни източници на информация.
