На 18 януари църквата почита свети Атанасий и Кирил Александрийски, но в народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете.
Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Затова и празникът е известен и като Среди зима.
Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.
На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
В превод от гръцки "Атанас" означава "безсмъртен".
Именници: Атанас (от гр. атанатос-безсмъртен), Атанаско, Таско, Наско, Трайко, Танка, Наца, Тана, Ачко, Живко, Траян, Траяна, Трайка.
