Художникът показва в изложба спомени за хора и места от родния си град
Защо реших да обуя старите обувки и да мина по новите пътища, не мога да си обясня?! Необходимост на опита да се спаси от изкушението на рутината или търсене на спасителната нишка на забравените човешки вълнения?! Не знам!“
Така в обичайния си метафоричен стил Светлин Русев рисува с думи своето „Завръщане в Плевен“ чрез нова изложба. Вернисажът в столичната галерия „Арте“ на „Раковски“ 183А е на 12 декември от 17 до 20 ч., а творбите ще останат там до края на годината. Завръщането е с нови работи, направени по стари рисунки и скици. Те пък „изникват сами от папките“, твърди академикът, който обича да се връща към мотиви и теми от младостта.
В експозицията ще преобладават градски пейзажи. Като гледа сега работите си обаче, художникът открива, че онзи Плевен неусетно е изчезнал - „улици, които ги няма, стари къщи с дървени огради, върху които новото време е изградило грозни блокове и студени молове с латиница...“. Затова възкресяването на младежките спомени носи още очарование.
В това колоритно пространство Русев ще постави и портрет на майка си. Рисувал го е по отдавнашна скица миналата година специално за колекцията на плевенския бизнесмен и депутат Васил Антонов и сега за първи път ще го покаже пред столичната публика. До картините майсторът ще нареди и рисунки, някои от които съхранявани в родния му град. На приземния етаж в тиха плевенска уличка все още е запазено старото му ателие. В него завършващият Художествената академия Русев е рисувал творби за участие в първите Младежки изложби през 1960 и 1961 г. Влагата обаче е на път да изгони оттам 81-годишния академик.
Перфекционист до последния детайл, в момента художникът пребоядисва стените на галерия „Арте“. Пак той ги оцвети в червено за своята изложба „Голо женско тяло“ миналия септември, а през пролетта на 2012-а - в черно заради експозицията „Пейзажът като етюд“. Сега е избран колорит, близък до „гълъбовия“. Това е май най-често сменящият своя „декор“ столичен арт салон, за което галеристите са благодарни. Така освен специалните рамки, в които представя произведенията си, Русев им осигурява и удобна „околна среда“.
Поканата за изложбата си академикът завършва с автошега. Той припомня случай с обсебен от старческо безпаметие известен наш художник, който тръгнал да търси ателието си, разрушено отдавна по време на бомбардировките на София. „Като че ли нещо подобно е и моето завръщане?! Дано не съм закъснял много...“, пише Светлин Русев, колоритен както винаги и в словото си освен в картините.
http://pressadaily.bg