Идвайте си!

Идвайте си!

Идвайте си, докато все още светят
две прозорчета в шумака
и до късно в есенните нощи
двама старци трепетно ви чакат.

Идвайте си. В старото огнище
пън догаря – сух пън от черница
и до него спомени разнищват
стар баща и майка ви светица.

Идвайте си, докато на двора
тегне с грозде старата лозница,
жълти тикви светят на стобора
и поели топлата десница,

целунете майка си, че може
тази среща сетна да остане…
Не ще има кой софра да сложи,
с топла питка сладко да покани.

Ще заглъхне къщата, а двора
ще потъне в бурени и лайка…
Тук ще дойдат нови, чужди хора,
ще я няма бедната ви майка.

Ще мълчат оголени липите,
небесата ще се спуснат сиви…
Майките ви чакат пред вратите.
Идвайте си, докато са живи.

Автор: Христо Стоянов Медникаров