Българската православна църква чества на 14 септември Въздвижение на Светия кръст Господен - Кръстовден. На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и живототворящ Кръст Господен.
Той е един от четирите дни в година, в който според православната религия се извършва поклонение.
След страданията и разпятието Христови кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента.
Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът.
На Кръстовден свещениците правят водосвет по домовете. Същият ден по време на богослужението в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма за да се поклонят вярващите.
На Кръстовден се спазва строг пост "говеее се за кръста" и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н.
На трапезата има: грозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни.
Народът приема, че на Кръстовден „денят и нощта се кръстосват“ – стават равни по часове.
Имен ден имат: Кръстьо, Кръстана, Кръстинка, Кънчо, Ставри
