„На село зреят черешите”- това е заглавието на сборника с разкази, който Петър Доневски издаде по повод своята 75-та годишнина. Петата книга на Доневски отново е посветена на селото, което е свързано с целия му живот.
Книгата бе представена пред публика в библиотеката на читалище „Развитие” във Враца.
Доц.Златка Петрова, поетът Георги Константинов и Величка Цачева- председател на Краеведско дружество „Сребреня” в Бяла Слатина споделиха своите впечатления от прочита на новата книга на автора.
„Петър Доневски не идва в българската литература от тишината на кабинета, а направо от живота. Неговите разкази не са измислени, а идват от неговите спомени, спомени на един родолюбив българин. Прозата на Доневски е породена от силните импулси на българската земя.”, сподели Георги Константинов.
Актьорите Богдана Вульпе и Веско Зехиров прочетоха разкази от новата книга на Доневски.
В обръщението си към читателя Доневски казва: "Няма сезон от годината, в който равнината да не ме е привличала със своето великолепие и вълшебство, да не ме е мамела с простотата си, с непрестанно бликащата светлина на изгреви и залези... И оня дъх на чернозема, на скритата притаена тържественост на живота, близката гора и криволиците на реката Скът. Равнината, обхваната от диханието на сезоните, макар и различна, винаги си оставаше ласкава, топла и добра, дарява човешкия труд с плодородие. Прекланям се пред равнината, тя заслужава това преклонение заради своето диво, естествено царствено величие, заради щедростта й да дарява хората с плодородие, от което продължава човешкият род... Някой ласкаво ме докосна и аз се обръщам... Тихият вечерен здрач ме потупва по рамото с нежната си длан. Лека нощ, равнина... Вървя по смълчаните пътища към тихия град, а мислено си оставам в равнината, заслушан в бялата й тишина и в нейната вечност. Защото разбирам, че нищо не би ме откъснало от равнината, от тая земя, в която съм се родил, израснал и вече побелял..."