Известната българска поетеса приключи земния си път на 85 години
На 85 години почина известната българска поетеса и преводач Лиана Даскалова. Тя е автор на над 30 стихосбирки и много детски книжки със стихове и приказки.
Лиана Даскалова е съпруга на писателя Стоян Ц. Даскалов. Родена е на 10 ноември 1927 г. в Перущица. Завършва гимназия в Перник и право в Софийския университет. Печата за пръв път през 1946 г. в списание „Звънче“ с бащиното си име Лиана Георгиева. В поезията е насърчавана от съпруга си и вдъхновявана от трите им деца.
Поетесата превежда от руски, немски, словашки и френски език.
Лиана Даскалова е издала внушителен брой стихосбирки за възрастни и многобройни сборници със стихове, поеми и приказки за деца - "Майчина целувка", "Мечов буквар", "Ключ от бащината къща", "Врабчова дружина", "Будилниче-приспивниче" и др
Удостоена е с литературната награда на Министерството на просветата „Петко Рачев Славейков“ за 1995 г., а през 2005 г. и с наградата на писателския съюз за книгата „6 вълшебни приказки”.
Лиана Даскалова участваше в редакционният екип на литературния алманах „Околчица”, който се издава от Ботевския комитет по повод Ботевите дни във Враца.
Ето и едно нейно стихотворение, посветено на Враца - градът на Ботеата слава:
ГРАДЪТ НА ПОЕТА
Когато си тръгвах,
цялата вечерна поезия на този град се пробуждаше.
Гълъбите трисрично гукаха в “анапест”
върху раменете на поета,
Кулата на Мешчиите бе обвила в пашкул
самото време,
и часовникът точеше своя звън в тънка копринена нишка.
Една много млада луна
със смях провря иззад Вола боса петичка
и зачака облак да й нахлузи пантофка…
Реката, наречена Лева, затъгува още по-самотно
по близначката си, сигурно кръстена Десна,
залутана по гурбет кой знае где по света…
Архиереят в своя палат
коленичил, зашепна вечерната си молитва.
В рими, естествено,
тъй като всичко в този град
носи божествения печат
на Поета.
Градът е целият една нежна прегръдка -
влюбените се срещат.
Многоетажните кошери светват с медни килийки -
пчелите - майки са прибрали жужащата челяд
от детските градини.
Едно циганче, сплело разкошните си къдри със здрача,
върти порцеланените си очи
и талантливо ме подкупва:
- Майчице, како, дай лев, пък Бог
ша ти праща късмет!
В тоя миг в болницата се ражда момченце -
то ще да е поет!
От върховете като стада
прииждат със мрака нощните лесове…
И застават пред градските порти.
От механите повява юнашка песен…
Господи, с кой акъл щях да си тръгна преди
да видя звезди
как обсипват свода небесен!
