Стихове от Красимир Стефанов
МОЯТ БОТЕВ
Моят Ботев съществува
някъде извън клишето.
И за него не мъдруват
политици и поети.
Моят Ботев не обича
гръмогласните им речи
с епитети да го кичат
колко е велик и вечен.
От пиедестала слиза
без фанфари и овации,
тихо във душите влиза
този хъш от емиграция.
Моят Ботев е различен,
по цървули тръгва в боя,
на Отечеството врича
всичко мило, всичко свое.
И му време не остава
да е влюбен и щастлив,
за свобода себе дава,
затова сред нас е жив.
Моят Ботев пръв разбира
как със робство да се бори –
думите с куршуми сбира,
пише песни и... история!
ЛЪВСКИ СКОК
Лъвски скок разделя две епохи
между робство и свобода.
Кой, освен един „пройдоха”
ще се жертва за народа?
Кой, освен разпопен дякон,
бунт в душите ще запали
и ще хукне подир пряпорец
за народ да се прежали?!
Кой ще пише във тефтера
честно за добро и лошо?
И ще мери според мера
кривиците си до гроша?
Няма друг да обикаля
Българско по тъмна доба,
да заклева, да разпаля
бунта в порива на роба.
Няма друг да пее весел
подир три дни студ и глад
и да висне сам обесен,
без да предаде събрат.
Лъвският Васил надскочи
времето на своя век
и на роба път посочи
към свободния човек.
Подир века гроб откриха –
свещ да палнем за бореца.
Но му костите затриха...
А светът откри светеца!
ВОЩЕНИЦА ПРЕД ОЛТАР
В тъмна доба вощеница
трепка плахо пред олтар.
Кой във мрака коленичи
пред книжовен таен дар?
Попът селски с перо паче
дращи върху пергамент
нещо важно – преписвач е
на народен документ.
На история болгарская
от прастари времена
за династията царская
на поробена страна.
Съчинена от монаха,
вдън Атонската обител,
тръгва тя към всяка стряха
като първия будител.
Който дръзва да пробуди
от съня му всеки роб.
За народа си се труди
ден и нощ писачът поп.
Обикаля и разнася
апокриф надлъж и шир
и духът му се възнася,
става български пастир.
Пръв за вяра прогласява
родно слово от амвона
и за Българско узнава
даже руската корона.
Грешник, себе си представи
в житието наконец.
Но историята го поправи
с ореола на светец!
КОГАТО БОГИНЯТА РАЖДА
Когато богинята ражда
от слънце и дъжд оплодена,
тогава животът съгражда
зелената своя вселена.
За първи път жъне се жито
на нива през каменна ера -
от Бог и човека открито,
то става взаимна завера.
Бог Слънце с Богинята-майка
оплождат земята с небето,
човекът е мъничка гайка
в машината на битието.
Машината каменна трака,
човекът засява зърната
и после се моли и чака
плодът да засити гърлата.
Така със божествени знаци
се раждала новата ера –
земеделската цивилизация
донесла и хляб, но и вера.
Когато Богинята ражда,
човекът се моли и вярва
със вечна надежда и жажда,
че дава Бог, но в хамбара не вкарва.
Че дава Бог пот да се лее
в полето под жаркото слънце,
където оре, жъне, сее
човекът, превърнал се в зрънце.
Така се върти кръговратът,
човекът сам себе засява
и всяка реколта богата
еволюцията продължава.
ДЯДО ЙОЦО НИ ГЛЕДА
Дали герой литературен,
дали легенда или мит ?
Най-сетне имаш ти контури
и образ, в паметника скрит.
Опитвам се да те открия
под пластове от безразличие
и черпя по една ракия
родените в земята ничия.
Но истината по е свята,
когато противоречи
на фактология и дати,
на аргументи и мечти.
Защото просто съществуваш
в историята черно-бяла
и с образа си ни диктуваш
да се стремим към идеала.
Защото просто теб те има-
окат слепец и патриот,
успял да види и незримото
във историческия ход.
Успял да зърне свободата
във влака, спрял на малка гара,
да смъкне шапката в ръката
и да ликува за България!
БАБИНИ ДЕВЕТИНИ
Да се не забравя баба Йота –
тези думи са отзад на постамента,
да ги пази почетната рота,
да ги кичат със венци студенти.
Да се не забравя, че врачани
първи във свободната родина
вдигнали с дарения събрани
паметник на Ботева дружина.
Паметник, пред който са строени
князът, премиерът и народа,
камък с 200 имена вградени
и отгоре му един Войвода.
Във подножието на балкана,
сред словата на възхвала,
реч държи и малката Ивана,
ботевата щерка засияла.
Тук са майката и милата Венета
на любящия ги Христа,
тук са оцелелите от четата,
опълченци и кавалеристи.
Всички вярвали, че ще пребъде
тоя скромен роден монумент.
Кой да знае, че ще го осъдят
като буржоазен елемент?!
Демонтаж, след демонтажа – нищо.
Времето си отживял, твърдят.
Имаме си паметник по-пищен,
този бил музеен експонат.
И една реликва си отива –
на една страна захвърлен постамент,
а на друга – фигура в архива,
сякаш е прашасал пергамент.
И ще се забрави баба Йота
с четнишките 200 имена.
Не можа и почетната рота
да опази тая старина...
Красимир СТЕФАНОВ