Губещите след референдума са Борисов и ГЕРБ, но може да спечелим всички
Преминахме през първия референдум в най-новата история на България. Преди да направим равносметка, трябва да отбележим, че губещите са повече от печелившите. Загубиха на първо място – Бойко Борисов, на второ – ГЕРБ. Българите едва ли можаха да разберат позицията на управляващите и правителството, камо ли да намерят аргументите им за убедителни.
Сметки много, но истината е една – след първия национален референдум в демократичната ни история губещият е един единствен и той се казва Бойко Борисов. За магистралите не знаем, но със сигурност той ще остане в историята с факта, че бе премиерът, който агитираше хората да не упражнят правото си на глас на първия демократичен референдум и че ГЕРБ-ерите имаха три различни позиции по темата „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена централа”.
Трудно е да си обясним и защо в нощта на референдума по телевизиите гледахме и слушахме хора, които активно агитираха за бойкот на референдума. За нас това освен че не е честно, то е и неправилно, защото място зад коментаторските масички в тв студиата според нас имаха само политиците, които се регистрираха в ЦИК да агитират за референдума.
Разочароваща е активността на референдума, но друго не бихме могли да очакваме, след като той беше използван от партийните централи за собствени теснопартийни интереси и мобилизация на твърдите електорати. Това свръхполитизира дебата и го натовари с традиционните политически емоции, които заглушиха и малкото експертни позиции. В по-голяма степен станахме свидетели на партийна пропаганда и нескрито оглеждане зад ъгъла на приближаващите избори, отколкото на тематичен и професионален разговор, оценяващ плюсове, минуси, алтернативи.
Какво обаче може да спечелим? Може да бъдем на плюс след референдума, ако правилно анализираме изводите от него.
Първият извод е, че всички политици, политолози и социолози обсъждат необходимостта от основен ремонт на закона за допитванията. Този закон трябва да стане работещ и практиката вече налага това.
Вторият извод е, че референдумът по принцип трябва да бъде инструмент на гражданите, а не на партиите и законодателят трябва да прокара този принцип в закона.
Третият и много важен извод се отнася до новата конструкция на Изборния кодекс. Имаме уникален шанс след един референдум да видим какви най-силни гаранции за честни избори, за активно участие, а не бойкоти на парламентарните избори през лятото, биха могли да залегнат в последния прочит на Изборния кодекс. Ако това се случи, ще е поне една индулгенция за бавенето на поправките от страна на ГЕРБ.
От поведението и откритостта на управляващите в предстоящото обсъждане на Изборния кодекс ще зависи доколко онези 80% от гражданите, които избягаха от урните, ще бъдат мотивирани да отидат да гласуват.
