На 18 януари православната църква почита Свети Атанасий Велики
Свети Атанасий Велики е роден през 295 г. в Александрия.
Почитаме светеца на 18 януари, заедно с архиепископ Кирил, двамата спасили християнството от арианството и несторианството.
Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата, и след него тя си отива, за това на места се нарича и Среди зима. Светецът е покровител на снеговете и ледовете през зимата и на този ден отива в планината, сваля дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква "Иди си Зимо, идвай Лято!". Празника има и антипод - Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.
Свети Атанас се смята за брат на св.Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник наричан "сладки и медени". Смятало се, че на Атанасовден се ражда чумата, за това жените правели медени питки и раздавали за да я омилостивят. Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета.
В миналото на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва за да знаят ще стигне ли до пролетта, ако нямали се запасявали, смятали, че от този ден денят нараства "колко скача 3 годишен елен".
В българските народни вярвания светеца е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон - обикалящ селата за да ги пази от болести и демони. Денят е наричан също и Втора Коледа – защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега.
Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. "Дебел сняг - дебел комат" - имало ли много сняг голям берекет се очаквал.
В някои райони на България, със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период през които годежи и сватби не се извършват.
На места на Атанасовден се правят общоселски курбани за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца да излекува тежка болест или страшно премеждие. Характерен за празника е и ритуала побратимяване, които се изпълнява и на Ивановден.
Традиционно на трапезата за Атанасовден присъства питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, и най-вече свинско с бамя.
Имен ден празнуват: Атанас, Атанаскa, Tанас, Hасo, Наска, Таню, Таска и производни от старогръцкото „Атанасиос" със значение „безсмъртен".
