Паметна вечер за поета Радослав Линковски

Спомнят си поета и човека Радослав Линковски в родното му село

Вечер с поезията на Радослав Линковски събра няколко поколения негови съселяни във фоайето на читалище „Напредък – 1898” в село Търнава, Белослатинско.
На 27 август, т.г. той щеше да навърши 76 години.

Искреността на талантливото перо на Радослав Линковски и обикновените човешки неща, за които той реди стиховете си – частици „от реалното”, пренесено „в света на образите и звуците” – допада на хората, които са го познавали, а единствената му стихосбирка „Тъжна есен”(1998) събира в себе си най-доброто, но не и цялостното творчество на този местен талант, чийто разкази, очерци, есета, статии, фейлетони и епиграми са публикувани в националния и регионалния печат, награждавани са в поетични конкурси във Враца и Монтана.

Немалка част от съдбата и професионалния път на Радослав Линковски са свързани с град Мизия и популярния, в недалечното минало, комбинат за целулоза и хартия.
Организаторите на срещата от библиотеката в читалището и водещата – Цветелина Късльовска – редуваха лирическите размисли на Радослав Линковски със спомени за него. Литературното четене на споделеното в мерена реч от една неподправена лирическа натура се преплиташе с наблюдения и мигове от живота и изпитанията, през които преминава поетът, за да обрисуват по-пълно портрета му и да припомнят яркото му присъствие. Най-вълнуващо разказваше за баща си, неговата дъщеря, Галя, която съхранява богатият му архив и ревностно къта у себе си съветите и заветите му, духът и личността му.

Гост на тържеството бе кметът на Община Бяла Слатина, инженер Иво Цветков. То бе уважено и от събратята по перо на Радослав, белослатинските поети и писатели от литературната група „Китка”.

С много благодарност и обич Радослав пише за родното си село, Търнава, за училището и читалището. По негов текст и с музиката, дело на дългогодишния учител Николай Неновски, както подчерта Ирена Янкова, директор на ОУ „Христо Ботев” в селото, продължават да се изпълняват двата химна - на Търнава и на училището. Певческата група „Здравец” към тукашния пенсионерски клуб припомни химна на селото.

Още за единствената стихосбирка на съселянина си и за всеотдайността му към читалищната дейност и към настоящето на селото разказаха Евгени Петров, филолог, директор в недалечното минало на белослатинската гимназия „Васил Левски” (днес средно общообразователно училище); Татяна Мариновска, секретар-библиотекар в читалище „Напредък – 1898”, Габриела Раловска, кмет на Търнава, близки и приятели, роднини.
В края на литературната вечер присъстващите продължиха до късно да допълват спомените си около дългата маса, отрупана със сладкиши, минерална вода и безалкохолни напитки.

Цвета СТЕФАНОВА



РАДОСЛАВ ЛИНКОВСКИ

Радослав Георгиев Линковски е роден на 27.08.1936 г. в с. Търнава, област Враца. Гимназия завършва в Бяла Слатина, а техникум по индустриална химия - във Варна. Голяма част от живота си поетът прекарва в гр. Мизия, където намира поле за професионална реализация. Публикувал е стихове във в. "Отечествен зов" и "Септемврийско дело", в сп. "Отечество", сб. "Дъга", алманасите "Море" и "Мизия", в антологията "Китка" и др.
Носител е на награди от конкурси за поезия във Враца и Монтана. През 1998 г. излиза от печат стихосбирката му "Тъжна есен". Освен стихове, той е написал и публикувал много разкази, есета, очерци, статии, фейлетони, хумористични стихове и др.
В творчеството си Радослав Линковски изповядва своите размисли и вълнения живо и непринудено. Стихът му е реалистичен, с оригинални образни и художествени внушения, но същевременно и много искрен, разказващ за най-съкровеното. Неговият експресивен стил и гражданска откровеност определят сериозните му творчески завоевания.
Умира на 02.08.2004 г.

КНИЖЕН ПАЗАР

Купете си книжка със стихове, моля!
Две бири тя струва. Почти без пари.
Поетът е беден, живее в неволя,
но огън божествен в кръвта му гори.

Купете си! Само едничка! Та тя е
жив екот от много човешки души.
В куплетчета прости поетът сияе,
че весел е той и когато тъжи.

Ей, вие, с колата! Простете, но спрете!
Ах, как ме задави сърдития прах.
Не спряхте. Погълна ви сякаш шосето.
От словото честно ли имахте страх?

Госпожо, купете! Коприна и злато
не струва, а само три чашки коняк.
Със стих и със рима станете богати!
Със тях прогонете душевния мрак!

Да! Блясък. Сияния. Къща голяма.
Ще купят една. Ще ми стигне за днес.
Но портата тежка е мрачна и няма.
Настръхнал и злобен е лаят на пес.

Купете! Помолва се даже небето.
Купете! Но мракът в душите мълчи:
"Тълпа безпросветна!" Проплаква поетът.
И връща се тъжен със тъжни очи...

МОЛИТВА

Господи, аз Ти се моля,
слез на Земята ни стара,
дай на безкрилите полет,
дай на нещастните вяра!

Господи, дай ми надежда
в братската обич човешка!
Болката още се сцежда
в пътя ни труден и грешен.

Господи, в мене живее
Твоят Дух мирен свободен,
вярата в Тебе ме грее,
Твоята обич ме води.

Господи днес коленича,
моля се в храма Ти светъл,
сила ми дай да обичам,
докато бие сърцето!


ИЗПОВЕД

Със бедния - беден, със сития - сит.
Така ме запомниха дните.
Другар на поляни, на път и на рид,
на рибите волни в реките.

Не носех на рамо отровни стрели
и мрак от мъгливата есен.
Далеч от рояка на гневни пчели,
танцуваше моята песен.

И в тъмното ходех безкористен, прав,
през остри скали и търнаци.
Цветенцата росни на тихия нрав
ми бяха жалони и знаци.

В сърцето ми има от въгленче жар
и радост от дните хлапашки.
Затуй ми поднасят цветята нектар
и слънце от своите чашки.