Защо умират селата във Видинско?
Ако днес някой лансира идеята Видинска област да бъде заселена с бесарабски българи, това едва ли ще прозвучи толкова екстравагантно, както преди десетина години. Тогава, отчаян от демографските процеси в най-северозападния край на страната, го предложи един от бившите областни управители - Мартин Дончев.
В региона има хиляди пустеещи къщи, стотици хиляди декари плодородна земя, вода и природа, но няма хора. Затова най-бързото лекарство за реанимирането му е да се осигури облекчена процедура на българите в Бесарабия да се върнат в родината и да се заселят тук, обясняваше Дончев. Никой не го прие сериозно, а стъпки в такава посока може да се окажат спасителното хапче срещу бавната смърт на Видинска област.
Усещането за обреченост днес е по-силно от всякога, и то не толкова заради решението на правителството от този месец за заличаването на с. Бостаните. С този акт всъщност само се узаконява фактическа обстановка - последният жител на селото е починал през 2004 г. и оттогава то е пусто.
По-страшното е, че в следващите няколко години още десетина села в региона ще се превърнат в призраци. В с. Шипикова махала жителите са 5, Орешец и Граничак са с по 10 души, в Каниц са 11, в Бояново - 12, в Пролазница - 13, Яньовец - 14, в Сливовик и Върба - по 18, а други 39 села са с под 100 жители.
Агонията на Видинска област не е феномен на новото време, а продължава точно 66 години. По данни на статистиката областта е единствената в страната, в която не е наблюдавано увеличение на населението в нито един период между преброяванията след 1946 г. От 2001 до 2011 г. то е намаляло с 1/4 - от 130 хил. на 101 хил., а през 2011 г. се е стопило с нови 1719 души и към 31 декември 2011 г. е едва 99 481 души.
Причините - ниска раждаемост, висока смъртност и трудовата миграция в страната и чужбина. В Гърция, Италия, Испания, Кипър от години има видински колонии емигранти, които заминаха на гурбет, след като големите предприятия от социалистическо време замряха. 90 процента от младежите, които завършват висше образование, не се връщат, защото в района няма работа.
Въпреки това продължава да липсва държавна политика, насочена към този регион, дори и след като Евростат посочи Видинска област като най-бедната в Европейския съюз. През последните 3 г. се случва точно обратното - от Видин бяха изнесени държавни структури към Лом, Монтана, Враца и Велико Търново и с това бяха закрити десетки работни места в града. Глътка въздух даде строителството на Дунав мост 2, в което са наети около хиляда души, но в края на годината те ще попълнят редиците на безработните.
Ситуацията с местния бизнес е като параграф 22. Хората в района са с ниска покупателна способност, тъй като 25 процента от населението са пенсионери, а равнището на безработица е над 22 процента. По-бедното население потребява и консумира по-малко и като резултат местните предприемачи не могат да реализират обороти и печалби и не разширяват производствата си.
В омагьосан кръг са и общините, които нямат достатъчен финансов ресурс да си осигурят съфинансиране по европейски програми и затова до най-бедните жители на Евросъюза всъщност почти не достигат пари от неговите програми за развитие.
Дунав мост 2 ще е готов в края на годината, но без високоскоростна железопътна линия и без четирилентов път, които евентуално ще бъдат построени през следващия планов период до 2020 г., а наличието му няма да промени съществено ситуацията в областта.
Инвеститорите ще дойдат, когато те са факт, когато заработи отново видинското летище, затворено от 20 години, и когато в областта има квалифицирана работна ръка.
Последното може да се постигне, ако в областния град бъде отворен ВУЗ - нещо, на което упорито се пречи, въпреки че от 10 г. има интерес за откриване на университет с частни капитали от чужбина.
Тогава, вместо децата от Видин да ходят да следват в Румъния, студенти от Сърбия и Румъния ще идват да учат тук.
Ваня СТАВРЕВА,
в. “ 24 часа”
