Днес е Голяма Богородица

На 15 август честваме най-значимия от християнските празници, посветени на Божията майка - Голяма Богородица. Празникът е познат още като Успение Богородично и отбелязва вечното заспиване, смъртта на Богородица. На 64-годишна възраст, докато се молела в Елеонската планина, при нея се спуснал Архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и й възвестил, че след три дни духът й ще се въздигне в небето. Богородица пожелала да види преди смъртта си Светите апостоли и след като желанието й се сбъднало, на третия ден ангелите слезли да вземат душата й. Божията майка била погребана в пещера до Гетсиманската градина. Три дни след кончината й светицата възкръснала.

Българите наричат празника още „Голяма черква” и „Старата Богроица” и навсякъде го отбелязват с тържествена църковна литургия. По цялата българска етническа територия култът към Богородица е дълбоко вкоренен. Тя е почитана като покровителка на майчинството, брака и семейството и на празника всяко домакинство дава в нейна чест курбан - шиле или овца. Стопанките раздават от него на съседи и роднини. Жените изпичат и специални обредни „богородични пити”, които също раздават за здраве.

На Голяма Богородица в селищата, където Божията майка е патрон на местната черква, се правят сборове, на които идват гости от съседните села. Общоселските празници стават обикновено на черковища и оброци, край лековити води, параклиси, църкви и манастири. Хората събират пари и купуват животно, което колят за курбан за светицата. Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба

Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове - домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата. Жените закачат на иконата и вотиви - малки метални изображения на бременна жена или на бебе, и палят големи свещи с надеждата да забременеят скоро.

Някои обреди, изпълнявани на празника Успение Богородично, разкриват народната вяра в лечителските способности на Божията майка. Тя прогонвала болестите „вдън гори тилелейски” и била посредник между баячката и отвъдния свят. На празника й болни и недъгави обещават, ако оздравеят, да дарят на едноименна църква или манастир сребърен вотив, изобразяващ болната част от тялото, или обричат като дар добиче - овца, крава, теле.

На Успение Богородично Мария, Марияна, Мариета, Марио и Марий празнуват имен ден. Отбелязва се края и на Богородичните пости, като се разрешава яденето на риба.

На Голяма Богородица в селищата, в които местната църква или манастир носят името на светицата, се свикват сборове и се дава курбан в нейна чест, носят се обредни хлябове заедно с плодове като: грозде, диня, тиква, също така жито и царевица и се оставят в църквата.

В България над 200 църкви и манастири носят името „Успение Богородично”. Най-големите сред тях са Бачковският и Троянският манастир.