За Васил Кънчов – един достоен българин
На 14 юли 1862 г. е роден Васил Кънчов – един от най-достойните българи в новата история на град Враца, чийто живот е рядък и ценен пример за всеотдайност и родолюбие. Неясни са причините, но за по-голямата част от нашите съвременници видният изследовател, общественик, политик, публицист и писател все още си остава неизвестен.
Роден е в бурна и динамична епоха – цялата енергия на нацията е насочена в една посока – освобождението. Родолюбието и всеотдайната му преданост към българския народ се формират още в ученическите му години под въздействието на възрожденските учители Иван П. Славейков и Христо Даскалов. Значение оказва и приятелството му с други будни врачани – Мито Орозов, Стефанаки Савов, д-р Христо Йорданов, както и контактите му с верни на националната кауза личности - Михаил Сарафов, Михаил Арнаудов, Драган Цанков и др. През 1879 г. дава всичките пари, които е спестил за образованието си, за да види работата на първото Велико народно събрание в Търново – толкова важно е за него да се докосне лично до свободата на България, да се увери, че наистина родината му е свободна. Когато избухва Сръбско-българската война и България има нужда от всеки, който може да носи оръжие, прекъсва следването си в Харков, за да участва във войната като доброволец.
Неговата съдба е свързана най-много с Македония. Повече от десет години посвещава на българите, останали под робство в тази област след Берлинския конгрес – работи като екзархийски инспектор на българските училища и успява да помогне за съхраняване на националното самосъзнание. Докато е екзархийски инспектор, успява да запази автономността на българските училища в Европейска Турция, броят им се увеличава четири пъти, а броят на учениците и учителите – три пъти. В този период от живота си Васил Кънчов изследва и описва бита, културата, географията и етнографията на западните и южните български краища, останали под турска власт, пише учебници и съставя ръководства за учители.
Публикациите му са енциклопедични - пълни, всеобхватни, богати, дават ценна научна информация. Отличават се с и ярка гражданска позиция по актуалните за епохата въпроси и проблеми – безкомпромисна, неподвластна на политическата конюнктура и на партийни интереси. Основен обект на научните му изследвания е Македония – показва историческия процес на заселване и разселване на различните етнически групи в Македония, както и количественото съотношение между народите, населяващи Македония в кр. на ХХ в.
През 1900 г. пише едно изследване - монографията “Македония. Етнография и статистика”, в което категорично доказва, че населението на тези области е предимно българско. Книгата е много важна, защото това е време, в което се преплитат различни интереси в Македония. Преведена е на френски и издадена от Леон Ламуж само една година след излизането й в България. Картите и текстовете от нея са използвани от чуждестранни военни експерти до края на Първата световна война. Ако потърсите днес в Интернет това изследване, ще го откриете само в македонски сайтове – оценен в Македония, а в България – все още не. Дори има македонци, които си позволяват да се възползват от проучванията на Кънчов, защото той използва названието Македония и етнонима македонци.
Когато се завръща поради заболяване в България всички политически партии оценяват личните му достойнства и качества и му предлагат място в избирателните си листи, всички искат да го привлекат в своята партия. В политическата йерархия достига високо ниво – избран е за депутат от Враца в Х и ХІ ОНС, за подпредседател на ХІ ОНС, а през 1902 г. е поканен да участва в правителството на д-р Стоян Данев като министър на народното просвещение и според самия премиер „назначаването на Васил Кънчов повдига престижа на кабинета”. Става жертва на нелепи обстоятелства – един психически лабилен човек, който настоява да бъде оставен на работа като учител в София – Тома Каранджулов, убива Васил Кънчов и се самоубива в кабинета му.
Интересен е фактът, че Васил Кънчов е получил признание от съвременниците си – още докато е жив и непосредствено след нелепата си смърт. И това признание е достойно – една от залите на читалището във Враца е наречена на неговото име; може би най-голямата улица във Враца носи също неговото име, както и училището, създадено през 1937 г. в родния ни град; посвещават му стихове, научни сесии, има цялостно изследване на дейността и творчеството му, дори футболният отбор на Враца за известен период от време се е казвал „Васил Кънчов” – представете си – какви имена носят футболните отбори – на Ботев, на Левски – явно са смятали Кънчов за също толкова достоен. Три пъти са правени опити и да се построи паметник на Васил Кънчов и тази задача два пъти е възлагана не на кого да е, а на Андрей Николов – един от най-големите български скулптори, който също е врачанин. За съжаление нещо винаги се случва и така и не е изграден паметник. Днес тази идея е възродена от Инициативен комитет, в който участват историци, журналисти, учители, представители на бизнеса, ученици, общественици и др. - хора с различни професии и социален статус.
Идеята има подкрепата на общинската администрация и лично на инж. Николай Иванов - кмет на Община Враца. С решение на Общинския съвет е определено мястото, където да бъде поставен паметникът – градинката на пл. „Руски”.
Проектът за паметника е изработен от скулптора Цено Ценов и арх. Иван Велев и се очаква работата по монумента да приключи окончателно през м. декември, когато ще бъдат организирани юбилейните чествания по повод 150-годишнината на Кънчов и 75 години от създаването на СОУ „Васил Кънчов”.
За съжаление все още не са събрани необходимите средства за реализирането на тази благородна инициатива.
Днес, когато отбелязваме 150 години от рождението на Васил Кънчов, се обръщаме към всички вас, които смятате, че е важно да запазим традициите и националното си достойнство, че трябва да знаем и помним рода си, че трябва да изразяваме своята признателност и почит към онези, които са следвали безкомпромисно и непреклонно българските национални интереси – бъдете част от тази кауза и съдействайте за изграждане паметник на един наистина голям българин – Васил Кънчов.
Ива ИВАНОВА
