„Между звездите и пръстта”

Постановката на любителския театрален състав от читалище „Борба” в Кнежа – „Между звездите и пръстта” е творческа изява на Искра Цанкова, секретар на читалището. Подборката на текста е направен по сборник с разкази на Екатерина Томова, където са интерпретирани художествено действителни истории и човешки преживелици от Родопите.
Четиримата артисти – Галя Илчовска (Тъжина), Илия Кочовски (Калин), Ваня Кожухарова (Баба Дафина) и Гривня (Мая Няголова) се превъплъщават в трудни драматични образи и разказват по време на спектакъла от час и половина, житейски случки, в които водеща е вътрешната борба и болката, с която твърде често човекът преминава от живота в смъртта. Доброто и Злото, Грехът и Възмездието, Престъплението и неговото Наказание, битуват в душите на човеците и остават в страданието, неопростени, и след физическия край на личността.

Тъжина е събирателният образ в постановката. Героинята подсказва на зрителите драматичните човешки истории, които предстоят, а всеки един от останалите актьори – Калин, Баба Дафина и Гривня – разкриват съдбоносната си човешка драма. Искра Цанкова, режисьор и постановчик, се стреми да покаже човешката душа – нейните търсения, грешките й, изкуплението. Човекът търси начин да оправдае себе си, слабостите и грешките си, но той не може, не успява сам да си прости, подчертава тя и допълва, че болката от стореното остава. Преселва се, преминава, с душата, и в следващия друг живот. Накрая – във финала на пиесата - спасението е заложено в творческото начало - да оставиш след себе си и нещо наистина безсмъртно, което няма да е купчина пръст – „Натъканото дълго ще живее”, казва героинята на Мая Няголова – Гривня. Тя намира смисъл на тъжния си и самотен живот в неизброимите пъстроцветни халища и черги, които изтъкава на своя стан. А в тях са преплетени фигури, предмети, цветя и растения, в които се вграждат образите на нейните отдавна починали близки.

Сценографията на постановката и костюмите са дело на Полина Кубратова, сценограф от Русе. Музикалното оформление е подобаващо и спомага за цялостното внушение на проблемите в пиесата.

Интересно е режисьорското виждане на Искра на финала на пиесата – звукова и визуална картина от болничен апарат и скъсяващата се в предсмъртно туптене нишка на живота. Докато стане права линия. А после отново възвръщане към неговото начало – правата линия отново става вълнообразна и отново затуптява сърцето – ражда се нов живот. На сцената се появява дете, красиво като ангелче, което се усмихва. Животът си отива. Животът се завръща. И такъв е кръговратът на човешкото ни битуване, тук на земята – „между звездите и пръстта” – докато живееш – умираш. Смъртта не побеждава живота – той се възражда изпод пепелта и нетленната пръст. За да завърже след себе си други животи, да залюлее други човешки съдби и драми, радости и горести.

При всяко гостуване Искра избира за тази кратка, но много силна роля дете от публиката. Рискувана стъпка, която обаче си струва. Тя не сбърка и този път – малката Пламена Михайлова от Бяла Слатина - показа завидно театрално присъствие и сценично поведение и внесе лъч светлина в драматичната и доста трудна, за моментално тълкуване и проумяване, пиеса.

„Между звездите и пръстта” е наградена на Четвъртия фестивал „Златен прах” и селектирана за участие в Четиринадесетия международен фестивал „Време” във Враца, който се провежда през миналата година, от 28 години насам. Тогава е изиграна наистина под небето – на Врачанския балкан - в компанията на звездите и публиката, немалка част от нея чужденци, които не разбират дума по дума текста, но много добре приемат чувствата и размислите, предадени с актьорската игра.
На спектакъла имаше възможност да се наслади и белослатинската публика. Изявата на кнежанската театрална трупа се очакваше с интерес. И бе изгледана и аплодирана с благодарност.

Цвета СТЕФАНОВА