Виктория Иванова - стихове

ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ

Декларирам панелна крепост - квадрат,
прозорец с решетка. Чувствам се богат.
Ползвам рядко ток, вода, телефон,
вратът ми не е като на слон.
Декларирам патент за сергия,
и че по три пъти дневно ми се яде и пие.
Не сънувам кола и велосипед -
ходя си пеша, с крака на атлет.
Декларирам по тялото пет-шест болежки,
по душата - бол кръпки от грешки.
Не мразя, не крада, не псувам,
имам си малко талант, ми се струва.
Декларирам си единствената риза,
и че за никъде не чакам виза,
един-два бъдещи хонорари,
и че на ближния врата не отварям.
Декларирам поовехтялата си любов
и светът лъсва по-нов
от дънки на витрина в бутик
втора употреба - адски шик.
Декларирам се жив и в цял ръст,
/за което Бог има пръст./
Декларирам българско име, дух, адрес
и подпис. Тук и днес.



РАЗВОД

Разделихме съдбите си. И душите.
Да гледаш, да се ненагледаш
колко сме спокойни. И честити.
Не дълбае в нервите ни свредел.

Зарадваха се майките ни. И бащите.
Ритуално беше ! Вдъхновено !
Вече няма да роптаят пред вратите,
че не съм за теб, не си за мене.

Взех джезвето, книгите и чашите.
Ти взе печката, килима и юргана.
Напразно някои ни изплашиха,
че всичко на невинния ще остане.

Тъжна, драматична премиера !
През площада тръгнахме открито.
Без фотограф. Без китка на ревера.
Разведохме се. Да ни е честито !



* * *
Ще обеся любовта на клон.
Стига ми е висяла на шията.
Ще й сторя траурен поклон.
Чимшири ще й хвърлят комшиите.
Ще я прежаля до деветини.
До четиресет - ще е в архива.
Леко ще ми се размине.
Да обичам - хич не ми отива.
Ще привикна да съм безразлична,
ще се смея на глупави вицове.
Повече и ти не ме обичай.
Измъкни се без шум - по терлици.


ЗА КОТКИТЕ И ЗА ХОРАТА

               На котарака Ричи

Добре дошла, оранжева козина,
в моя дом и в мойто сърце.
Обеднявах в досадната проза,
забогатях с теб, мое златно кюлче.

Кротко ти прощавам сценария,
че хитро ядеш от цветята,
и от котешката си канцелария
мяукаш и мъркаш легато.

Научи ме да се примирявам
с човешката си орисия -
животът е пад, после ставане.
Кой да ми пълни тепсията...

До това се свеждат нещата
на великото ни земно училище.
Мъдростта си полагам в краката ти
и те обичам, моя библия свиреща.

ВИКТОРИЯ ИВАНОВА