Освобождението на село Софрониево

Село Софрониево, някогашната Сърбеница е село с много интересна и пълна с превратности история. Географското разположение на селото, израснало на десния бряг на р.Огоста, минаващия през землището му стар римски път за Видин, Белград и други страни, определят живота и съдбата на местното население.

Честите въстания в западните части на Империята са повод султана да засели в тези земи татари и черкези. Тази участ е сполетяла и селцата в района около с.Сърбеница /Софрониево/. Векът е осемнадесети - времето на Осман Пазвантоглу, отцепник от властта на султана. Местното население, подложено на постоянни татарски и черкезки набези е принудено да търси спасение през р.Дунав, във Влашко.

Едва седемдесет години по-късно жителите на селото се завръщат, някои от тях имат смесени бракове, усвоили са обичаи и традиции типични за влашките земи. Новият живот се възражда около старата и запустяла църква „Свети Никола”. Църквата се превръща освен в религиозен център /християнски празници, кръщавки, венчавки, опела/ и в духовно – образователен такъв. През 1840 г. е открито първото за селото килийно училище.

На 28 май 1876 г. през селото минава четата на поета-революционер Христо Ботев, движещ се по най-прекия път от Козлодуй към Врачанския Балкан. Безчинствата, зверствата и постоянните набези на заселените от султана по тези земи татари и черкези, възпират ентусиазма на местното население да се включи в Ботевата дружина. Смъртта на Ботев и неговите четници, Априлското въстание, кървавата разправа с непокорните българи, събужда у славянските народи желание за подкрепа и братска помощ.
Русия обявява война на Османската империя. В нейната войска има доброволци от Финландия, Румъния и др.

Паметни битки в нашия район няма, но превземането на Оряховската валия от руско-румънските войски начело с майор Арнолди и дивизията на генерал Леонов от Враца, не позволяват Осман Паша от Плевен да получи подкрепление от Видин.
Освобождението на Оряховската околия /в т.ч. и с.Сърбеница/ започва в късната есен на 1877г., като на 17 ноември същата година, тогавашният кмет на селото посреща руско-румънските войски в местното училище. Отслужен е тържествен молебен в църквата „Св.Никола” в чест на освобождението на селото от тогавашния свещеник поп Радул Герголов.

Преминавайки през различните етапи на развитие /икономическо, духовно, социално/ селото се е развивало, било е в застой и сега набира нови сили да възкръсне като птицата „Феникс” от пепелта на разрухата.

Духовното начало, това е здравата основа върху която ще се изгражда икономическата стратегия на селото.
Народно читалище „Пробуда-1927-Софрониево”, създава условия, за придобиване на умения за духовно развитие, комуникация, европейска интеграция, културен обмен, народно творчество и запазване на народопсихологията ни за този край и своята идентичност в голямото европейско общество.

Теменужка М. ЖЕЛЯЗКОВА
Председател на НЧ „Пробуда-1927-Софрониево”: