Спомени за Трифон Зарезан

Спомени за празника Трифон Зарезан от близкото минало във врачанските лозя.

Едва ли има българи, които да не празнуват този голям празник на добрите и работливи лозари – винопроизводители, независимо дали по новия или стария календар.
В една легенда за св. Трифон се говори че държейки косера надолу при обръщането нагоре без да иска си отрязва върха на носа, от където идва и името му Трифон Зарезан. Затова на иконите е изобразен с косер в ръка.

Времето е зимно и студено. А ми време си му е, за да имаме хляб и вода. По покана на наши приятели се уговорихме да отидем няколко семейства на лозето им и да си направим Трифон Зарезан. Тръгнахме с автобус за село Веслец и докато се наприказвахме, ето че стигнахме до нашата спирка и слязохме.

Отдалече се виждаше къщата на именника. Гласовитият Николай се провикна: “ Излез Трифоне, порти отвори и гости отдалече посрещни”. Дочул гълчавата той ни посрещна с “Ха, добре сте ми дошли, влизайте и сядайте кой къде намери”.
Топла, добре подредена в битов стил, къщата побра цялата дружина. От греяната ракия - медовина стоплихме душите. Бумтящата печка създаваше уют. Във въздуха се носеше аромата на току що извадената питка. Не след дълго, държейки я в ръце стопанката се обърна към нас и каза: “ Сега който е майчин и бащин да я разчупи и раздаде на всички”.

Домакините се бяха добре подготвили и на масата имаше всичко бол. Чаши пълни с вино взехме ний в ръце, чукнахме ги и от сърце поздравихме именника Трифон: “Жив и здрав бъди и догодина пак ни покани”. Поднесохме му подаръка и с “Многая лета” се поздравихме всички, след което излязохме навън за ритуала.

Трифон заряза лозето, поля с вино главината, за да е берекетна и здрава годината.

Със смях и веселие, музика, песни и танци поддържахме нашето настроение.
Бог Дионисий е покровител на виното и веселието. Червено вино щом се лей, лице руменей, сърце пей. Като чуха Дунавското хоро на Дико Илиев, комшийте на Трифон дойдоха и всички хванати за ръце тропнахме кръшното българско хоро. Минусовите температури и дебелия сняг не попречиха на празнуващите: “Дебел сняг, дебел комат”, казват старите хора.
Празнуваше цялата могила. Сред природата човек наистина се чувства добре. На тръгване благодарихме на добрите стопани за гостоприемството и с по живо, по здраво се разделихме. За мига на преживяното, за добротата, приятелството и любовта измерение няма.

Дора МАНЧЕВА – Враца