Един достойно извървян път

Стойо Димитров Пенев – Заслужил учител и Почетен гражданин на Бяла Слатина

Тихо и незабележимо за белослатинската общественост на 26 октомври 2011 година заслужилият учител и „Почетен гражданин на Бяла Слатина” навърши 85 години. Жалко, че в дните на предизборна надпревара, освен най-близките му хора, никой не се сети за този юбилей.
Така стана и два месец по-късно, на 24 декември (Бъдни вечер), когато той ни напусна завинаги след тежко и продължително боледуване. Свърши неговият земен, но достойно извървян път. Изпратиха го негови близки и роднини, верни приятели, колеги, почитатели и ... плакета „Почетен гражданин на Бяла Слатина”.

Тридесет и девет години той живееше с успехите и проблемите на ТМСС „Н. Й. Вапцаров” – гр. Бяла Слатина. Двадесет и шест години като директор изпращаше поредния випуск с думи-завет „Помнете винаги, където и да сте, името на ТМСС гр. Бяла Слатина. Борете се и защитавайте навсякъде неговия авторитет и знайте, че във всички ваши дейности пулсират сърцата на всички учители, на цялото училище, дало своя дял в изграждането ви като личности и специалисти... ”.

Труден и изпълнен с лишения е животът му. Средно образование завършва в Народна мъжка гимназия – гр. Бяла Слатина (1945). Съкровеното му желание е да продължи висшето си образование в Техническия университет в София. Семейството му е бедно, средства няма и той, без знанието на родителите си, отива да работи на тухларната фабрика в гр. Бяла Слатина като общ работник, за да спечели малко пари, с които да замине да кандидатства в София. За това те разбират едва когато от прехвърляне на печените тухли се инфектира безименния пръст на дясната му ръка. Опасността от инфекция на кръвта е голяма и той е приет за лечение в болница. Баща му умира три дни след като той е навършил 19 години. Бедният и пълен с лишения живот на семейството се отразява на неговото здраве. След смъртта на баща си получава кръвоизлив на язвата и отново е приет в болница. Въпреки тежкото му състояние, взема учебниците по математика, за да се подготви за кандидат-студентски изпити. Тогава лекуващият го лекар скъсва учебниците и му забранява повече да чете. Докато лекарите се борят за живота му, той изпуска възможността да продължи образованието си.

През 1947/1948 година завършва Народна школа за запасни офицери „Христо Ботев” – София. След уволнението си изкарва две годишен срок на обучение (1949-195) за квалификация на гимназисти в Народна механо-електротехническа гимназия в Бяла Слатина (по-късно ТМСС), която завършва с отличен успех.
От постъпването му на 15 септември 1951 г. като учител-специалист по учебна практика (стругарство) до пенсионирането му като директор през 1990 г. с малки прекъсвания целият му трудов път е свързан с ТМСС „Н. Й. Вапцаров”.

В началото на 1953 г. Стойо Пенев завършва 40-дневен педагогически курс в гр. Самоков, полага изпити по машинна практика и стругарство и „добива право да бъде редовен учител по специалността си във всички видове и степени училища в НРБ”. От 15 август 1953 г. до 9 май 1954 г. е зам. - директор на Техникума по механотехника в гр. Станке Димитров, откъдето е изискан с писмо от Околийския комитет на БКП – Бяла Слатина за зам.-директор в ТМСС „Н. Й. Вапцаров”.

През 1956 г. заминава с първата българска бригада за СССР, за да участва в разработването на целините. С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 7 октомври 1957 г. е удостоен с два медала и други отличия .
„Жил однажды капитан...”- звъни гласът му при изпълнение на любимата му песен, научена в съветската страна, с особена топлина светят очите му – капитанът повежда с усмивка своя кораб през бурните вълни и мълниите над морето. Тази песен съм я слушала в детството си на семейни тържества и е останала дълбоко в съзнанието ми. Сега, връщайки се назад в спомените си мисля, че тя стана негова съдба през годините.

Завръщайки се в България отново става преподавател по практика в ТМСС – Бяла Слатина, а през 1957 г. е избран за зам.-директор по производствената част. Кандидатства задочно и е приет по специалността „Техника на машиностроенето” в МЕИ – София. Вече е семеен и след дълго търсене на решение, поради липса на финансови средства се отказва. След преминаването на директора Иван Чолашки на друга работа, през 1964 г. Стойо Пенев е избран на негово място. И така до 1990 г., когато се пенсионира.

Като директор издига учебно-възпитателния процес на съвременно техническо ниво, въвежда модерно оборудване на кабинетите. С големи усилия на училищното ръководство през 1976 г. са проектирани и се строят две ученически общежития с 400 легла, завършени през 1977 г. Учениците осъществяват производствената си практика в АПК „Скът” – Бяла Слатина, образуват механизирани отряди по време на жътвената кампания и под негово ръководство всяко лято работят на полето. Едновременно с това продължава да преподава в стругарския цех. Техникумът е утвърдено ремонтно предприятие на територията на селищната система. Неговите ученици сглобяват машини на заводи като „Мизия” и „Гарант” в Бяла Слатина.

Успехите на ръководеното от него училище и на целия учителски колектив, с който е работил през годините са високо оценени. С Указ № 1155 от 23 май 1973 г., послучай 50-годишнината на ТМСС и за неговата народополезна учебно-възпитателна дейност техникумът е награден с орден „Кирил и Методий” – I степен.
С Указ № 850 от 21 май 1981 г., по повод 24 май и за постигнати високи резултати от съревнованието ТМСС е награден с орден „Народна Република България” – I степен. През 1985/1986 г. колективът на ТМСС под негово ръководство е удостоен с високото звание „Образцов колектив”.

Двадесет и шест години Стойо Пенев е член на Бюрото на Висшия учебен съвет при Министерството на народната просвета (1964-1990). На Учредителния конгрес на СБУ е избран за член на ЦК и като такъв е делегат на всички конгреси до пенсионирането си, член е на ОК на СБУ – Враца и Бюрото на ОбС за народна просвета – гр. Бяла Слатина.
Бил е общински съветник от 28-ми Врачански избирателен район (община Бяла Слатина) мандат 1979 – 1981 г. Избиран е за член на ОбК на БСП в Бяла Слатина, на ОбК на ОФ, и на ОбС на БПС, ОК за Българо-съветска дружба, лектор към дружеството за разпространение на научни знания „Георги Кирков”. Член на УС на АПК „Скът” – Бяла Слатина. Бил е делегат на много конгреси.

За всеотдайната му работа като учител, за големия принос в развитие на образованието в Бяла Слатина и издигане авторитета на ръководеното от него учебно заведение е носител на званията „Заслужил учител” (1974), „Герой на социалистическия труд” (1979) и „Почетен гражданин на Бяла Слатина” (2003).
С Указ № 229 от 22 май 1962 г. на Президиума на Народното събрание е награден с ордените „Кирил и Методий” – I ст.; „Народен орден на труда” – сребърен (1968) и „Георги Димитров” (1968).

Такъв беше Стойо Димитров Пенев, човекът – легенда в развитието на модерното образованието и една от емблематичните личности в историята на град Бяла Слатина, оставил след себе си ярка следа. За такива хора не трябва само да скърбим, а да се радваме, че са живели между нас.

Блага АТАНАСОВА