Здраве
Днес е по-модерно да откажем цигарите
Преди почти 100 години цигарите и тютюнопушенето са били толкова модерни, че дори в една публична кампания на производител на цигари пушенето сред жените е било представено като израз на свободната им воля и застъпничество за техните права.
Пушенето е било позволено навсякъде, а само по себе си е било възприемано като модерно поведение и форма да изразиш себе си. Дори холивудските филми през миналия век са били „напоени” от цигарен дим и е било немислимо главният герой да не запали поне една цигара във важен момент от историята.
В основата на пристрастяването към цигарите стои веществото никотин. Никотинът е безцветен, силно отровен алкалоид, който се съдържа в най-голяма степен в листата на тютюна. Чрез своето действие никотинът увеличава нивото на допамин в главния мозък и действа като стимулант. Същевременно обаче никотинът влияе върху централната и периферна нервна система и повишава кръвното налягане. При пушене голяма част от никотина се разпада при горенето на цигарата, но количествата, които влизат в организма, предизвикват световъртеж, хипертония, влияние върху психиката, а след по-продължителна употреба и никотинова зависимост.
По време на пушенето се отделят множество токсични вещества, които навлизат в кръвта на пушачите чрез белия дроб. Те блокират нормалните дихателни вериги и затрудняват дишането, забавят действието и нивото на червените кръвни телца и водят до хронична умора, забавено хранене, световъртеж и главоболие.
Цигареният дим съдържа още едно вещество, наречено катран - черен и леплив остатъчен продукт, съставен от стотици химични вещества. Вдишван, той задръства белите дробове, като причинява белодробни възпаления, натоварва сърцето и повишава кръвното налягане.
При тютюнопушене най-често се засягат органите, свързани с дишането, сърдечно-съдовата система, храносмилането. Също така се увеличава вероятността от рак на храносмилателните органи, на устната кухина и на белите дробове (известни са поне 11 вида злокачествени ракови образувания, причинявани от него). При редовните пушачи се увеличава и рискът от инфаркт. Тютюнопушенето повишава нивото на холестерина и мазнините в кръвта, отслабва костната система, причинява недостиг на витамини, намалява капацитета на белите ни дробове.
Тютюнопушенето сериозно уврежда и репродуктивната функция на хората, както сред мъжете, така и сред жените.
За бременните жени тютюнопушенето е източник на редица проблеми, като кървене и спонтанен аборт, раждане на бебета с поднормено тегло, преждевременно раждане, преносване на плода, както и повишен риск за самото дете да стане пушач.
Има хора, които пропушват като възрастни при необичайни ситуации и събития в живота им, но като цяло най-примамливият период за това е в тийнейджърските години.
Младите започват да пушат по различни причини - защото е модерно; защото всички около мен го правят; защото и родителите ми пушат; защото в междучасията е по-добре да си в приятелския кръг от пушачи, отколкото сам и непушач; защото така изразявам себе си; а защо не… Но, както и да си започнали да пушат, вероятно не са усетили кога са станали пушачи и са се пристрастили.
Увреждането на организма в следствие на тютюнопушенето се случва постепенно, с времето. Както и пристрастяването – било то физическо, като необходимост на самия организъм, или психическо – като някаква емоционална потребност. Както пристрастяването, така и вредните влияния върху организма започват да се развиват от момента, в който започнем да пушим.
Статистиката сочи, че децата в България пушат най-много от всички деца в държавите – членки на Европейския съюз, а близо 60% от всички деца у нас поне са опитвали цигари. Всяко трето българско дете между 10 и 19 г. е активен пушач, според данни на Европейската комисия.
Статистиката няма за цел да ужаси, тя не може и да реши въпроса, но говори, че влиянието на цигарите върху тийнейджърите е сериозно. Шансът обаче е в това, че един млад човек може много по-лесно да се откаже да пуши, отколкото един възрастен. Навикът е по-слаб, а пристрастяването – по-малко. Остава да намери волята и мотивацията да го направи.
Какви са ползите при отказване на цигарите?
Първата голяма полза е вътрешното удовлетворение. Ако откажем цигарите ще се гордеем със себе си, с постигнатото. Това е едно трудно и смело действие и то ще ни издигне в собствените ни очи.
Организмът ни също ще се повлияе положително – ще се подобрят дишането, способността да се справяме с внезапни натоварвания, вкусовите ни възприятия, обонянието. Възвръща се способността на белия дроб да усвоява кислорода. Колкото и абстрактно да звучи – с отказването на цигарите намаляваме риска от заболявания в сравнение с нивото на този риск при активните пушачи.
Ако се откажем от цигарите, дъхът ни ще се подобри, цветът на кожата на ръцете и ноктите също, дрехите ни няма да миришат на цигари. Да не забравяме и парите, които ще спестим и можем да вложим в приятни и полезни забавления.
Днес отношението към тютюнопушенето и цигарите е коренно променено. Съществува забрана за продажба на цигари на непълнолетни, а в различните страни има различни изисквания, ограничения и забрани за рекламата на цигарени изделия.
Днес е по-модерно да откажем цигарите или да сме бивши пушачи, отколкото да пушим. А и много по-лесно е въобще да не започваме, отколкото да се отказваме. Защото цигарите пристрастяват, а човек трудно се отказва от страстите си.
Дирекция „Профилактика на болестите и промоция на здравето”
РЗИ Враца