Много е страшно да няма поети

Много е страшно да няма поети

Много е страшно - да изчезнат поетите....
сред гмеж от мрънкащи подобия,
затрупани с хладилния тонаж
на имането......

Много е страшно
да няма поети,
а само движещи се лоени топки,
приютени в практичната си същност
сред печки, хладилници, фризери, перални,
камери,
плазми....

Там някъде нещо зеленее...............

Дали ще покълне отново земята,
когато покълнат поети ?!!!.........

                                       Полина ЛАЗАРОВА



ЗАКАЧИ СИ СПОМЕН

Закачи си спомен,
закачи звездичка....
По-добре от ситост,
даже от паричка.....
Той ще те прегърне
без самотност стара-
знае всяко камъче,
знае всяка гара......
Спомена остава,
топли в мраз и киша....
Споменът говори,
споменът въздиша.....
Той раздава щедрост,
без да се съмнява
и белязва пътя
със любов и рана.

Другото е празно-
хладно за душата.
Закачи си спомен -
пристан и отплата !

            Полина ЛАЗАРОВА



Л И Ч Н О

Някой се препъна в спомена....
Някой в мислите поглежда,
битието ни подобно е....
А животът се изцежда !...
Да се скрием...
Да почакаме.....
със любовно нетърпение....
Има неотложни влакове
и отложено съмнение....

Ти пристъпи във живота ми -
дръзко и категорично.
Ще останем.Ще осъмнем.
Другото е - много лично. !

                   Полина ЛАЗАРОВА