Есенни импресии
* *
Денят изтлява и вечер навлиза –
оранжева, смирено - топла.
По небето бавно, несигурно слиза
отчаян самотен облак.
Вятър с листа пасианси подрежда.
Любовта е пиянство и болка.
Дъхаво вино – животът се сцежда.
Колко ми липсваш...колко...
* * *
Лятно – есенно междусезоние.
Самотата ми се вплита в облаци.
Питам се сама какво ми е.
И задъхва се вятърът болнично-
духа в пижама плачеща –
безкомпасно си търси посока.
Дните ми бяха свлачище.
А живях.
Не живях.
Но толкова.
* * *
Небето си нахлупи сива шапка -
безразлично - ни видяло, ни чуло.
Със сандалите си мокри зашляпа,
в суетнята набързо обуло.
А тебе те няма - да вдигнеш
това небе на звездна висота.
В слепоочията ми трезво изригва -
от отсъствието ти - глуха слепота.
Не знаех аз. И ти не подозираш,
че есен в нас бурно приижда.
Че без небе дори някакъв
хоризонтец прозира,
но че без тебе аз -
нищо не виждам.
* * *
Събира лятото последните лъчи.
Залязва прелетната птича песен.
Нощта, приспала си щурчетата,
мълчи.
Изгрява шарено-тъкана есен.
* * *
От наметалото
на октомврийската привечер
багри извират.
Щурците
с Менделсоновия марш
през ливадите триумфират.
* * *
Ранна ноемврийска утрин
с дрипаво-рижава дреха.
Новият сезон се събуди -
слизат снежинки полека
по паяжинно-дантелени стълби,
с чисто постилат земята.
Бялото предчувствие стъпва
с бяла тъга във душата.
Виктория ИВАНОВА
