През есента на 1885 година, Княжество България и Източна Румелия се обединяват в едно – Република България. На този ден всъщност се извършва Съединението на България, което ние празнуваме днес на шести септември, и което е официален народен празник.
Съединението става факт след многобройни бунтове в различни градове на Източна Румелия, която остава в пределите на Османската империя след подписването на Сан-стефанския договор от 1879 година. След тези бунтове на 6 септември 1885 година се извършва и военен преврат, който е подкрепен от българския княз Александър I.
Бунтовници установяват контрол над първото село – Голямо Конаре, под ръководството на Чардафон на 4 септември. На следващият ден правителството, което тогава управлява Княжество България, начело с Иван Ст. Гешов, прави консултации с руското правителство в южния ни град Пловдив, като намерението им е, ако получат подкрепата на Русия, самите те да обявят Съединението. Но руският представител категорично отказва.
На следващият ден, 5 септември, голяма група от неколкостотин въоръжени бунтовници от село Голямо Конаре, което сега се вече град Съединение, се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, и е обявена обща мобилизация.
След няколко дни, обаче Русия обявява недоволството си, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 г. напада България. Тогава именно започва и Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия. Съединението получава международно признание.
След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско-българска война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908, е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Така България се сдобива с пълните си територии, или поне част от тях преди поробването. На този ден България става и независима, или почти независима, защото все още Русия играе голяма роля в управлението на младата държава. И все пак това е дата, която всеки българин трябва да помни, като един голям успех към пристъпването в зората на новото време и захвърлянето на хамута, който векове наред е спирал развитието ни.
ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК- 6 СЕПТЕМВРИ- СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
