От няколко седмици сред писателите цари странно за ваканционния сезон оживление. Правят подписка за свикването на извънредно общо събрание на СБП през октомври 2011 г. Членувам от доста време в този съюз и имам вече представа за подобен род трески. Обикновено се организират в летните жеги, когато няма възможност за дискусии. Поредната обаче надхвърля като че ли мащабите на предишните. Най-вече с неясните си или по-точно с прикритите си мотиви и със секретността си.
Научих за петицията, защото и мен елегантно ме подканиха да я подкрепя. Агитацията се случи преди време в сградата на СБП. А там акцията продължава и сега и е достатъчно да се види кой подканя писателите да си сложат подписа и как избирателно се върши това, за да се разбере, че начинанието е организирано и се движи от членове на съюзното ръководство.
Стана известно и обстоятелството, че има два списъка: единият при председателя на контролната комисия Благовеста Касабова, която невинно твърди, че “не знае” кой всъщност стои зад инициативата. Другият списък бил “плаващ”. Председателят на СБП обикалял домовете на някои писатели (в София и в провинцията!), за да ги убеждава лично да подкрепят странстващия текст, тъй като трябвало да се направят промени в устава. Междувременно писъмцата с подписката се разпращат и из провинцията по пощата.
Всъщност с цялата тази жалка суматоха хората, участващи вече осем години в управителното тяло на СБП, целят да променят спешно или да премахнат двете параграфчета от устава, според които “членовете на управителния съвет не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата” (чл. 17 (3). Същото важи и за членовете на контролната комисия (чл. 27. (2). С други думи, председателят на СБП Николай Петев, председателят на контролната комисия Благовеста Касабова и неколцина от членовете на УС губят възможността да попаднат отново на “капитанския мостик”. А те (поради ред причини) силно желаят управлението им да стане пожизнено.
Всичко това формално не е посочено в подписката, но пък логиката води до тези изводи. Текстът й буди ред недоумения: най-напред с това, че първоизточникът му е анонимен; организаторите на подписката се крият и предлагат селективно апела си, след като (според думите им) са ангажиращо загрижени за благото на СБП? Неясно е и каква толкова сериозна причина налага извънредно свикване на писателското войнство, след като през декември 2011 г. е насрочено отчетно-изборното събрание на организацията?
Причините, посочени в подписката, са наивни и при добро желание могат да се решат от управителния съвет, председателя или главния секретар на СБП? Уставът на организацията и Законът за юридическите лица с нестопанска цел, по който съюзът е регистриран, не ограничават в нищо инициативите им по оперативната дейност.
Няма да се изненадам, ако се окаже, че съществуват два или повече варианта на текста - според това дали се раздават на “посветени” в заверата или не.
Разбира се, не подписах петицията, защото у мен възникнаха подозрения, че съм манипулирана. Нещо повече - при цялата конспирация около нея, тя кипи от инфантилност и глупост. Най-малкото, че сред подписалите обръщението до УС има и негови членове и хора от ръководството, а обвиняват самите себе си за некомпетентността, с която са ръководили досега делата на писателската организация. Защо? За да отклонят вниманието от истинските й автори. И от истинските им цели.
Някои ще сметнат за незначителни тези вътрешни властови мераци в писателската гилдия, отчитайки спадналия й авторитет и нейната почти маргинална публична дейност. Въпросът обаче не е никак частен или маловажен. Защото по една стара инерция държавните институции продължават да зачитат представителността на ръководителите на творческите съюзи - включват ги в разни комисии на национални и регионални нива или в журита за творчески награди, или в конкурси за заемане на административни длъжности.
Те номинират подопечните си за удостоявяне с ордени и други държавни отличия, раздават творчески помощи и субсидии, изпращат делегации в чужбина. И влизат в публичното пространство, дават мнения и интервюта, създават внушения и представи (твърде често неверни) и сериозно объркват скалата на ценностите... Някои от тях се спрягаха дори и за вицета в президентските двойки, кандидати в предстоящите избори.
Малцина например знаят, че създадената някога като пропагандна агенция “София прес”, днес (поради конюнктурни хватки) е собственост, с всичките й активи, на трите творчески съюза - на писателите, на журналистите и на художниците. Разбира се, дейността й сега се свежда главно до прибиране на наеми от имотите й. (От тези, които не успяха да разпродадат.)
В тесния управленски кръг на агенцията, влизат лица от ръководствата на споменатите съюзи, преизбират се помежду си, като получават за това средства за себе си и възможности да раздават такива по свое усмотрение и без отчетност пред общите събрания на организациите си. Повечето хора от творческите гилдии не знаят подробности за комбинациите. Лишени от информация, те се подлъгват от манипулации като тези на стария апаратчик Николай Петев и подписват подписки със съзнанието, че подкрепят благородни каузи, а всъщност се превръщат в инструмент на нечии лични интереси.
Впрочем опит за промяна на устава в частта му за мандатността на управителните органи бе направен преди немного време и в Съюза на филмовите дейци, но там “хватката” не мина и Иван Павлов не успя да се увековечи на председателския пост. Не мина тази идея и при едно друго, предишно ръководство на СБП. Но както се вижда, опитите продължават.
Най-известните председатели на СБП от създаването му през 1913 г. до днес не са си позволявали подобна недемократична стъпка - нито Кирил Христов, нито Елин Пелин, Иван Вазов (почетен председател), Михаил Арнаудов, Христо Радевски, Георги Караславов, Димитър Димов, Павел Матев, нито който и да е от останалите. Дори най-добре позиционираният в тоталитарната власт Георги Джагаров, председателства само 6 години. А рекордът принадлежи на Любомир Левчев, ръководил съюза 9 години.
Политиците от новото време внесоха конституционни поправки, свързани с мандатността на държавните ръководители. Елцин отстъпи, Путин отстъпи, отстъпи Бил Клинтън...! А част от сегашното, далеч не толкова именито ръководство на СБП би искало поправка в обратен план! Все пак твърде нагло и глупаво е, за да се случи!
Най-талантливите и достойни творци на словото не са позволявали да бъдат мамени и манипулирани в много по-сложни и трудни времена. Силно се надявам, че така ще постъпят и техните днешни наследници. Ако не ни се иска всички вкупом да станем смешни и непотребни.
Д-р Елена АЛЕКОВА
Вестник “Труд” от 22 август 2011 година
