ЩЕ СЕ ОТЛЕЕ ВРЕМЕТО…
След един разговор с художника Емил Цеински
Ще се отлее времето - както
онази бистра вода ненапита
в древна и забравена амфора ...
Ще отнесе в себе си спомена
за далечния извор
на всяко наше зачатие ...и ще
остави следа - във жаждите
на една неродена още трева
и в светлината
на едно свято разпятие ...
Ще се поспре - в порива чист
на една любов майчина , дето
е галила всяко наше прохождане
и...ще боли
с всеки наш грях , с всяка
заблуда и всяко жестоко
пробуждане...та да ни възроди
със смеха наследил ни
в децата ни и в онази плодоносна
жива вода , да пои паметта
и...сърцата им .
Да остане - онази наша земя
в която с душите сме враснали .
Белег за род и за свяст , за които
и други времена са заплащали .
12.05.11 , Верона
СВЕЧЕРЯВА СЕ
Смрачава се...и въздухът насища се
с оня цвят на теменужените облаци
свили се в зеленото
на буболечковия свят невинен ...
Угрижен е умът ми
в усилието си да свлече от себе си
всичките ми мисли натежали...
от пресищане .
Не казвам , че съм сита -
преизпълнена съм с мълчанията в мене си ,
които вдигат глас така неистово ,
че са готови да взривят
помръкналите ми вселени .
Лято е , а нощите ми вледенено
прегръщат
само равносметки закъснели .
Свечерява се ...
Слънцето бавно се закрива
зад покривите на високите етажи
и само огнените му подметки
цапат с жар синята мъгла
на този ден изгубен...
Свечерява се...и въздухът
приляга над града
все по- теменужен ...
НЕ МИ КАЗВАЙТЕ
Не ми казвайте,че живота
е песен ...
Нещо друго е, казва Вапцаров .
И горчи.
И отрова е.
Плесен...
И ти иде да викаш възбога.
После...вкопчен в коравия залък
да опиташ прав да останеш...и
да побиеш камък – пробен,
не паметна плоча
и не надгробен
Да те има - в една слънчева струя,
в една мечта , дето си галил
в съня си...и в онази музика луда
в която любил си
кълнежите пролетни.
Не ми казвайте , че живота
е лесен.
Черни угари непребродени газя ...
И не плача.
Не викам.
Не моля , но си пея самичка
и зная , че така се живее праведно.
И не чакам да бъда простена,
за това че не се превивах,
и че не се научих да лазя ...
Рада КОЛЕВА - ГЕНОВА
