Илинденско- Преображенското въстание
Празникът Илинден в България носи и друг знак, свързан с Илинденско- Преображенското въстание от 1903 г. - връхна точка в освободителното движение на българите в началото на XX в.
През есента на 1893 г., на 23 октомври в Солун Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров, Христо Батанджиев основават ВМРО с първоначално название "Български Македоно-Одрински революционен комитет". През 1902 г. тя се преименува в "Тайна Македоно-Одринска революционна организация" (ТМОРО), през 1905-а става "Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация" (ВМОРО), а след 1913-а - само ВМРО.
Цел на революционната организация е пълната политическа автономия на Македония и Одринско и присъединяването им впоследствие към България.
През 1902 г. избухва Горноджумайското въстание. Организирано и проведено от Върховния македонски комитет без сериозна подготовка и обхват, въстанието е жестоко смазано от турските власти.
През януари 1903 г. на конгрес на ТМОРО е взето решение за избухване на ново въстание. Възприема се тактиката на перманентната революция: в Битолски окръг то да избухне на Илинден, в Одринско - на Преображение, а в Серски революционен окръг - на Кръстовден.
На 2 август (Илинден по стар стил) въстанието избухва. Освободени са планинските райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кааза. На 18 август започват и бойните действия в Одринско. Освободени са Василико и Ахтопол, турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаване на въстанието. В станалите 239 сражения срещу 350-хилядната турска армия се сражават 26 хил. въстаници. Загиват 994 от тях, опожарени са 201 села, убити са 4600 души мирно население, а други 25 000 емигрират в Княжество България.
