Драгомир Шопов на среща с врачани
Читалище „Развитие 1869” – Враца и Славянско дружество - Враца
организират творческа вечер на поета-публицист Драгомир Шопов
под надслов „Моята вяра”.
Срещата ще се състои в читалнята на библиотеката към Читалище “Развитие” на 15 юни 2011 година /сряда/ от 17.30 часа.
Драгомир Шопов е роден на 13.08.1938 г. в София. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е в БНР и в. "Земеделско знаме". От 1969 г. е член на Българския земеделски народен съюз. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната.
Шопов е един от ръководителите на БЗНС "А. Стамболийски". От 1999 г. е лидер на Българския земеделски съюз "Ал. Стамболийски - 1899". Народен представител в 37-то и 38-то Народно събрание. Член е на СБП и СБЖ.
Издал е 23 книги - поезия, публицистика, стихове за деца. Стихосбирката му "Непослушен влак" е наградена от Министерство на просветата. Освен нея, за деца е издал още поемата "Малкият художник" и стихосбирката "Котка в килера".
Негови творби са преведени на полски, руски, румънски, белоруски, френски, английски, сръбски и др. езици. По негов текст композиторът Виктор Чучков създаде популярната детска песничка "Дъга", която през 1984 г. получи Голямата награда "Златна звезда" на фестивала за детски песни в Болоня, Италия и бе изпълнена от прочутия детски хор "Антониано" с двама български солисти.
ПО СКЛОНА НА ЖИВОТА
Стопява се снегът. По склона на живота
изтлява бялото, студеното е само спомен стар.
А ти вървиш, вървиш към своята Голгота
и вятър е може би единствения твой другар.
Къде са другите добри или нечестни?
Къде са думите, които някога вървяха с вас?
Чукари голи, канари, мъгли небесни
и пропасти, в които е заровен всеки вик и глас.
А ти вървиш! До края има още малко.
Усещаш ли как те прегръща непонятен, остър хлад?
Звездите, впрегнати във свойта катафалка,
отнасят времето. И вече няма връщане назад.
Не се плаши, не викай! Кой ще отговори?
Заключено със катинари, нищото край теб мълчи.
Но портите отвъдни все ще се отворят
и две цветчета там ще израстат от твоите очи.
ВОДИ МЕ, ВРЕМЕ
Окапаха звездите. Застудя
и моят ден вратите си залости.
Днес само спомените ми са гости.
От нищо друго никаква следа.
Но как се случи? Кой от мен отне
утехата от срещи пожелани?
Аз още виждам слънчеви поляни
със гривите на младите коне.
Аз още чувам шепот на води
и глас на птици някъде далече.
Дали са само в мен не зная вече.
Но всичко е различно от преди.
Годините, годините... И в тях
какво спасение ще ме повика?
Какво съм аз? Не съм ли просто никой
или съм друг, а не какъвто бях.
Така! Оттук нататък все така.
Не вярвам повторение да има.
Окапаха звездите. Дълга зима.
Подай ми, време, своята ръка!
РАЗМИСЪЛ НА СЕЛО
^Млади кончета пият вода"
Павел Матев
Мойте кончета вече са стари
и смъртта ще им сложи юзда
тук, под тези зелени върхари, дето пиеха жадно вода.
Във очите им мрак ще полази, те ще паднат,
ще свършат така
върху тази земя, върху тази. Ще изпънат безсилно крака
и последната тръпка ще свие в тъпа болка
снишения гръб.
А през сълзи ще гледаме ние как без тях
обеднява светът.
Как от нас си отива полето, как изчезват бърда
и гори
все далече, далече, там, дето цели в пяна,
в рояк от искри
мойте кончета хубави, млади, непознали покорство
и страх,
прокопитват безкрайни ливади и дърветата тичат
със тях.
Вятър свири във лъскави гриви
и опашките силно плющят.
Мойте Кончета, Кончета живи не разбират,
че има и смърт...
Мойте кончета вече са стари
и смъртта ще им сложи юзда.
Върху тях покрусени върхари. А наоколо
мъртва вода.
