"ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ” във Враца започва преди 142 години с идеята за “Умственото и нравственото развитие … и по възможност на всичките граждани”
Идеята за просвета и напредък за българите е сравнително нова – през 19 в. от нея тръгват първите просветни средища - килийните училища. С тях започват грамотните поколения – първите изучени на четмо и писмо деца. Край тях обаче техните родители, баби и дядовци си оставали неграмотни или самоуци. Този парадокс не остава дълго незабелязан от по-будните граждани, успели да се образоват извън пределите на турската империя и най-често в румънските и руски училища.
Така се ражда повика за масово просвещение на целокупното население и започва “Голямото четене” по българските села и паланки. Създават се читалищата – мястото за четене на мало и голямо, от което тръгва борбата за просвета и култура на населението, просвета, която да доведе до напредък и развитие на целия български народ. Тази идея се заражда сред най-будните и загрижени за бъдещето умове сред населението - учителите. Един врачанин - Кръстю Пишурка е сред първите трима инициатори, заедно с Емануил Васкидович и Сава Доброплодни, които създават първите читалища през 1856 г. Тази оригинална новост, инспирирана от родно чедо на Враца, макар и в Лом, стимулира и врачанските учители и по-първи хора, подбужда ги да не остават по-назад, запалва ги да създадат и във Враца просветен център.
И през 1869 г. и във Враца, учителите са тези, които събират градските първенци в килията на църквата “Св. Възнесение” за да припомнят, че техният съгражданин Пишурка е отворил вече читалище в Лом, а бившият учител във Врачанското училище Петко Славейков е отворил читалище за просвещение на българите в Цариград.
Могли ли са врачани да останат по-назад, при тези примери? С високото самочувствие на многобройното занаятчийско и търговско съсловие, което търгува по цяла Европа и има възможност да види отрадни примери за ползата от просветата и културата – не търпели да са назад. За гордост на инициаторите в две седмици членовете събрали 15 хил. гроша и купили книги, списания и вестници, отворили неделно училище за възрастните – изработили устав и читалището могло гордо да заяви съществуването си с дописка до издавания в Цариград в. “Македония” озаглавена - “Българско читалище във Враца”.
Идеята се осъществява трудно, но нуждата от самообразоване на възрастните е така належаща, че макар и да замира на моменти, не загива. Тя се подема отново и отново и все от нови врачански учители – радетели на просвещението, които не се уморяват да убеждават врачани, че духовен, национален и стопански просперитет ще се постигне само от образовани и културни граждани.
Затова и в ново възобновеното читалище под името “Напредък” през 1871 г. сред инициаторите освен хора като Мито Анков, Васил Н. Кръстеняков и Кръстю Новкиришки, революционерите и бъдещите опълченци на града, дейно участие вземат и учителите Иван Славейков и Христо Даскалов, Константин Десимиров и Иван Керачков. И в бурните Следосвобожденски години идеята намира нови ентусиасти, които да я възобновяват. Създаването на библиотека и читалня е едно от първите решения на новосформирания общински съвет.
През 1879 г. това са Васил Кънчов – бъдещ учител, В. Статков и Мито Орозов, Никола Николаев - учител, Христо Йордакиев. Между тях като олицетворение за възможностите на самообразованието изпъква Мито Орозов – самоук младеж, постигнал емблематични за Враца успехи чрез просветната роля на читалището. През 1884 г. отново те, подкрепени също от учител – Димитър Самоковски, както и още напредничави, макар и малобройни граждани възстановяват идеята с най-популярното й име – “Развитие”.
Около тази идея за истински напредък и развитие на Враца чрез четене и образование се оформя насетне и ставащата все по-широка и богата читалищна дейност. Затова и имената, с които го наричат носят нейната символика – “Напредък” – през 1871 г., “Успех” – през 1879 г и “Развитие” през 1884 г. Това име, толкова емблематично за идеите на създателите му се налага понеже целта им е “Умственото и нравственото развитие на членовете му и по възможност на всичките граждани” и освен това се именува още и ученолюбиво, защото основателите му са вдъхновени от “любов към учението”.
Врачанските учители и просветители с авторитета си и общополезните инициативи налагат читалището като реномирана институция, която заема централна роля в живота на града още от учредяването си. И по-натам от нея тръгват и се зараждат всички значими градски инициативи. Това са и театъра, и музикално-сценичните изкуства и детските школи и киното и музея и многобройните родолюбиви и професионални сдружения и обществени организации с благотворителен характер, които насърчават и обединяват врачани да работят за развитието на града си.
Читалището открива първата детска забавачница във Враца през 1893 г., първата ученическа трапезария през 1905 г., започва да издържа бедни ученици. Подпомага създаването и дейността на женските дружества в края на 19 в., ловното дружество през 1897 г., туристическото дружество през 1900 г., създаването на родитело-учителската дружба през 1924 г, комитетът за икономическо повдигане на града – 1928 г., Комитетът за тържествено отпразнуване 1000-годишнината на Симеон Велики и 50-та годишнина от Освобождението – 1928 г., Комитетите за честване и въздигане паметници на Ботев – 1926 г.
Читалищните членове са между инициаторите и най-дейните участници в създаването на тези и десетките други обществени и граждански дружества, организации и инициативи от които е видно как те са съществували заедно и съвместно са осъществявали идеите на създателите за напредък и развитие на Враца. Но в началото беше словото – разпространено от “читалнята” и “четенето”.
Весела ПЕЛОВА