Православната църква чества днес Лазаровден. Празникът е винаги в предпоследната събота преди Великден. В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - възкресението на Лазар, жител на Витания, близо до Ерусалим.
Според средновековни текстове Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
Според българската народна традиция Лазаровден или "Лазарица", "Лазарова събота" е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.
В миналото момите излизали нагиздени със празнични костюми, венци и китки цветя. Пеели песни и играели, а накрая пускали венците по реката. Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщята, за стоката – домашните животни.
Домакините ги дарявали. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година.
Лазарките обикалят къщите, играят и пеят различни песни: на стопанин, на младоженец, на мома, на малко дете и т.н. Според народната вяра само лазарувало момиче може да се момее и да се омъжи; лазаруването има и предпазни функции – девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде залюбена или похитена от змей. Затова обичаят се възприема като задължителен за всяка мома. Заради идеята за предстоящ брак лазарките са с невестенски премени, носят булчински накити, а в песните им преобладаващи са любовно-женитбените мотиви. Навсякъде ги даряват с пари, яйца, брашно. В Кюстендилско ги посрещат с житни зърна, които после слагат в хамбара, за да се напълни; в Софийско лазарките пеят на пчелните кошери, на градините и нивите за плодородие; някъде стопанката изнася брашно в сито, което после се търкаля, и така се гадае за плодородие...
На Лазаровден се омесват куклите (обредни хлябове, най-често с формата на човешка фигура), нужни за „кумиченето” на следвация ден – Цветница.
Имен ден празнуват Лазар, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар.
