Днес е 8 март.
От вчера си мислим имат ли нужда жените от 8 март като специален ден или трябва да действаме като във вица – попитали британците дали имат 9 септември, а те отговорили: “Имаме и осми, и девети, и десети септември”. Тоест – ден без особена разлика от останалите 364 дни през годината.
Оставяме настрана социалистическия оттенък, който 8 март носи за доста жени в България и спомените за картичките, които ни караха да правим в детските градини.
И така – какво ви/си пожелаваме :
Да ви/ни уважават! И не само на осми, ами и на девети март, и на 14 юни, и на 27 ноември.
Да ви/ни имат доверие! Нека да вярват, че сме способни да вършим разни неща в този живот и да взимаме решения. Да има доверие не въпреки, а защото сме жени.
Да ви/ни глезят! О, да, дори и най-заклетите, независими, еманципирани жени го искат, дори и да го крият. И в това няма нищо лошо. Глезенето все пак отключва женските сърца. И мъжките също.
Да ви/ни говорят истината! Ужасно много искаме, защото ние така или иначе я разбираме. Женска интуиция :)
Да ви/ни забелязват! Да ви/ни оценяват! Да ви/ни разбират! Да ви/ни изслушват! Да ви/ни искат мнението и да се съобразяват с него!
И много други неща да ви/ни...!
Иначе осми март е един хубав ден. Денят след седми и преди девети. Ден като всеки друг.
Приемете една роза от екипа на Европа Директно Враца за Празника.