На 14 и 15 март от 19 часа в камерна зала на Драматично-куклен театър – Враца ще се играе постановката „Столовете” от Йожен Йонеско.
Спектакълът е продуциран от Мал драмски театър, Битола (Македония) и се реализира със съдействието на Драматично-куклен театър - Враца. Режисьор е Люпчо Георгиевски, бивш министър-председател на република Македония. В спектакъла актьорите Йоана Поповска и Анастас Попдимитров.
Спектакълът ще бъде показан за първи път на сцена извън столицата на България. Преди да бъде игран във Враца, той бе представен и в Народния театър „Иван Вазов”. „Столовете” е гледан на сцени в Киев, Истанбул,Санкт Петербург, Москва, Виена, Истанбул, София. За последно спектакълът бе представен преди Коледа в Лондон.
И ОЩЕ ЕДИН ФАКТ: Спектакъл на същата тема и от същия автор бе реализиран преди 2 години и в България, като действащи лица се изявяват Стоянка Мутафова и Илия Добрев
Билети можете да си купите на касата на театъра.
„В „Столовете" първоначално пред мен беше образът на празна стая, която се изпълва с празни столове. Те се появяваха с невероятна скорост, все по-бързо и бързо. Те изразяваха онтологичната пустота, някакъв вихър на пустошта. Върху тази картина се наслои историята за Стареца и Старицата, самите те на границата на небитието. Тяхната история ми беше нужна единствено, за да направи зрим Главния образ, в който е заложен смисъла на пиесата. Старецът и Старицата са нашият свят, мъжът и жената, Адам и Ева, двете половини на човечеството, които се обичат, които цял живот са били заедно. Уморили са се да се обичат, но и не могат да не се обичат, не могат да живеят един без друг. Те са не просто Той и Тя, а разединеното човечество, което се опитва да се слее в едно.”
Йожен Йонеско
„Що се отнася до мен, трудно приемам термина Абсурдизъм, но тъй като вече се е наложил като определение за дадени театрални произведения и театралното течение на една епоха, а и навлезе в литературната история като термин, ще го използвам и аз. Въпреки че бих предпочел да говоря за „театър на насмешката”. Действително персонажите на моя театър не са нито трагични, нито комични, те са смешни. Те нямат нито трансцедентални, нито метафизични корени. Могат да бъдат само марионетки, лишени от психология, или поне от психологията, разбирана до сега…”
Йожен Йонеско