Славата на врачанското лозарство и винопроизводство от старите времена е толкова голяма в спомените на съвременниците, че се превръща в същински мит.
Лозарският поминък на врачани обаче е напълно унищожен само за 10 години. От 1890 до 1900 г. , филоксерната зараза изтребва напълно прочутите врачански лозя-общо 181 758 дка по сведения на врачанските окръжни управители. Добивите от 35 хил. тона грозде и 15 млн. литра вино остават в легендите.
Въпреки опитите за подновяването му с американски лозя, устойчиви на заразата, лозарството се свива от основен поминък за врачани до любителско хоби. Към началото на войните са възстановени едва 600 дка лозя, както се казва “ за адет” и прочутите врачански лозя се превръщат в място за теферичи.
Поради това и празникът на Св. Трифон става просто една от поредните празнични дати всред пъстрата шумотевица на “увеселителния сезон” и суматохата от балове и вечеринки. Той продължава да се отбелязва по обичая, но твърде скромно, в сравнение с традициите от времето преди филоксерата.
Денят на Св.Трифон се свива до патронен празник на врачанското Лозаро-овощарско дружество”Тамянка”. Той се отбелязва с празнична литургия в църквата “Св.Николай”, на която се прави водосвет с молитвите на Св. Трифон от Великия требник. С тази осветена вода, християните сетне поръсват лозята, нивята и овошките, срещу всякакви вредители. Организира се и скромно празнично тържество за членовете на дружеството. На него традиционно се канят кмета и общинарите, да почетат празника. Кметът поднася и традиционно поздравление към лозарите, като далечен отглас от времето, когато този занаят е хранил целият град. А членовете на дружеството си разказват спомени за някогашния празник, които се превръщат в легенди за доброто старо време за лозарите.
Весела ПЕЛОВА
