Врачанските златари и четата на Христо Ботев
„Радецки” бърза. Той носи шепа герои. Турският вапор се изгуби отдире ни, само димът му се виждаше там надалеч. Между това точката вече наближавахме и аз съобщих това на Ботева. Той каза да се приготвяме. Слязох във втората камера и почнах да си обличам формата. Ботев повика при себе си распоп Сава (поп, който беше хвърлил омразното расо) и му даваше заповеди. Между това аз се приготвих. Облякох си формата, запасах своята сабя и револвера, приложих златния лев на калпака си, когото ми подари един българин от Браила.”
Из спомените на Спас Соколов
„Минаха се още няколко дена, ето че докараха от Ботевата разбита дружина Димитър Ночев от Пирдоп, Коста от Свищов, от Търново и от Копривщица по едного и Нено Ладжов от Смолско. Четиримата от тях бяха хванати в Пирдоп. По лицата им се забелязваше, че са изнурени от глад, хласкани из каловете и смазани от бой. И тях, както и нас биха, мъчиха и наказваха с ежедневни тежки мъки. Най-после избраха 17 души и ги нанизаха в синджир. Най-напред беше Коста, облечен в комитска униформа, с висока шапка, с лев на челото...”
Из спомените на Г. Евтимов
Лъвът е олицетворение на силата и смелостта, на властта, символизира царствено достойнство. Образът му е част от националната ни символика още от средновековието, но българинът го свързва най-вече с героичните дни на националноосвободителните борби.
Лъвските изображения присъстват върху печатите и революционните знамена на комитите. Лъвчето е част от емблемата на калпаците на участниците в Първата българска легия на Раковски. Този символ се среща отново върху знамената и калпаците на въстаниците на българските чети и бунтовнически дружини, действали в следващите години (включително и четата на врачанина Никола Войводов - калпаците на четниците били черни с пиринчени лъвчета, а войводата и байрактарят - Цвятко Павлович, имали сребърни лъвчета с надпис: "Свобода или смърт." ). Под влиянието на тези изображения априлските въстаници от 1876 година масово използват лъвските знаци върху калпаците си – детайли, които са задължителен елемент от униформата, „демонстриращи националната принадлежност”. За направата на "лъвските знаци" се полагат специални усилия. Те са изработвани с матрици, отливани или пресовани от златни турски лири, от сребро, олово, бронз и месинг. Въпреки разликата в пластичните изображения, автори на които са обикновено местни майстори зографи и златари, „символиката им идентифицира борците за свободата на отечеството”. Знаците имат най-често елипсовидна форма, а надписът около изправения лъв отново е "Свобода или смърт" (Великова-Кошелова 2002: 50).
Върху знамената и на Ботевата чета лъвът е задължителен, централен композиционен елемент. Калпаците на четниците също са украсени с лъвски знаци, а някои и с пера.
Една част от позлатените бронзови лъвчета, които носели на калпаците си четниците, са излети в Румъния. Ботевият четник Петко Мачев, който се познавал с Апостола като член на Троянския комитет емигрирал в Румъния. Живял в Браила, Тулча и Калафат. В Браила станал майстор в работилница за печати. Именно той излял част от бронзовите лъвчета за калпаците на Ботевите четници. Други лъвчета били отлети от врачанските златари Мишон Коцев, Георги и Димитър Берберски, Петър Духлийски.
Според местни предания в село Бутан също били изработени няколко лъвчета. Ботевият четник Тончо Кунчев, родом от Тетевен се присъединил към четата в село Бутан. Там той бил терзия. Разказва се, че в терзийницата му нощували народните дейци при обиколки из окръга и макар да не била голяма, в нея се провеждали и комитетски събрания, подготвяло се е и въоръжението. Тъй като не можело да се леят бронзови лъвчета, изработили „зъмба” и изсекли „десетина знаци от тенекия”.
Златарската чаршия във Враца преди Освобождението се намирала до Възнесенската църква. Дюкяните били разположени един до друг и снабдени със всички необходими приспособления и инструменти. Врачанските златари изработвали златни и сребърни накити, съдове, медни и бронзови предмети, женски накити, чашки за кафе, лули и пр. Те владеели и използвали еднакво както техниката на изчукването и филиграна, така и отливките.
В епохата на освободителните борби някои от златарите участвали в революционното движение. Те били във връзка с Мито Цветков Бакалбашийски, който тайно пренасял материали от Враца за дейците на революционния комитет в Румъния. Във Враца били отливани куршуми и сачми, а също и бронзови позлатени лъвчета за калпаците на четниците. Модели за тяхното отливане се пазят в Историческия музей в града. Мнозина от златарите били членове на революционния комитет. В своята „Културно-политическа история на град Враца”, публикувана през 1937 година Димитър Йоцов обнародва снимка със съзаклятниците от 1876 година, между които е и златарят Коцо Михов. Златарят Тошо Михов, брат на Коцо Михов, участвал в споменатата чета на Никола Войводов и Цвятко Павлович, които били убити на парахода „Германия” в 1867 година. Заподозрян от турците, той избягал в Румъния. Синът на Коцо Михов – Мишон Коцев – също е вземал участие в освободителното движение.
Когато Христо Ботев преминал Дунава със своята чета, на златаря Георги Берберски, като член на Врачанския революционен комитет, му било възложено да складира оръжие за четниците в местността „Зимниците” във Веслец. Това оръжие било открито от турците и много врачани били арестувани и откарани във Видинския затвор. Между тях били и златарите Георги Берберски, Димитър Берберски и Петър Духлийски, а златарят дядо Кузето Иванчов е бил бит от турците в работилницата си, вследствие на което починал от раните си. Духовит и съобразителен, дядо Кузето Иванчов бил един от най-популярните врачански златари. В работилницата му работели с него още пет-шест чирака. Приемал поръчки и носел свои златарски произведения из търговските къщи във Влашко, Сърбия, Гърция и Цариград. Работата му се разраснала дотолкова, че той започнал да произвежда дори оръжие. При него златарския занаят изучили Георги и Димитър Берберски. Георги Берберски бил един от най-влиятелните и уважавани хора сред златарите и бил избиран за техен „устабашия” – първомайстор на куюмджийския занаят. По време на размирните години оръжие се произвеждало и в неговата работилница. След Освобождението е бил представител на врачанските златари на първото Пловдивско изложение през 1892 година. Изработвал е изящни и красиви накити – брошки, цветя за глава, обеци и други. Брат му Димитър имал златарска работилница до неговата. Той бил прочут като майстор-гравьор. Изработвал модели от рог, олово, въсък и чемшир, от някои смоли, които сам приготвял. След Освобождението през 1907 година Димитър Берберски взел участие в международна ювелирна изложба в Лондон със свои произведения и бил награден с медал и грамота. Петър Духлийски пък имал голяма работилница, настанена на „лично място” в златарската чаршия. Той наемал работници от различни краища на страната.
Двата запазени модела за отливане на позлатени бронзови лъвчета, които са носели на калпаците си българските въстаници от Ботевата чета, са от Димитър Берберски и Петър Пльочарски, който също подпомагал съзаклятниците с пари и оръжие. Той владеел „майсторството при изработването на филигана”, което наследил от стария златар дядо Симеон Банишки (Георгиева 1959).
Интересна история се разказва за едно от тези лъвчета – това, което носел Ботевият четник Антон Андреев Иванов от Колиби Колишарци, Габровско. След разгрома на четата, той се опитал да се спаси, но на 7 юни бил заловен в една колиба край Етрополе. Преди да попадне в ръцете на турците, Антон свалил лъвчето от калпака си и като реликва го предал на местния жител Вълко Стойков – да го запази. След Освобождението потърсил Вълко и си върнал лъвчето.
Друг Ботев четник – Спас Соколов, помощник апостола за Оряховския район, член на щаба на четата, разказва в спомените си, че само миг преди да попадне във вражески ръце в караджейката край село Литаково сваля от калпака си и грижливо скрива „лъвския знак”. Същият този „златен лев”, който възторжено „приложил” на калпака си преди да слезе от легендарния параход, като специален символ върху въстаническата униформа.
***
Няколко месеца след смъртта на Войводата, в края на 1876 година, неговият пръв художествен образ се появил в стенен „Календар за година 1877”, издаден от радетеля за свободата на България Танас Киров в печатницата на Централното българско училище в Болград, Бесарабия по идея на Киро Тулешков. Образът на героя от стенния календар е бил включен в симетрично композиран като текст и изображение правоъгълник с надпис „Христо Ботйов войвода”. Поместеното стихотворение за него е от неизвестен поет. Денят 10 юни (погрешно отбелязано) Танас Киров означил като празник на „Великомъченик Христо Ботйов”. „Така била продължена традицията, подхваната от самия Ботев, който пръв провъзгласява загиналите за отечеството революционери за народни светци, отбелязвайки имената им в издадените от него стенни календари за годините 1875 и 1876 с образите на Хаджи Димитър и Васил Левски. Образът на Ботев представлява гравюра върху дърво, изобразяваща героя в 3/4 ръст - изправен, въоръжен, във въстаническа униформа, подобно на образите на Хаджи Димитър и Васил Левски в предшестващите календари. В лявата си ръка той държи качулест калпак с изображение на лъвче...” (Динова-Русева 2007)
Библиография:
Георгиева 1959: Георгиева, Соня, Бучински, Димитър. Старото златарство във Враца, София, БАН, 1959.
Великова-Кошелова 2002: Виолета Великова-Кошелова. Лъвските знаци в героичните 1876 – 1879. // Хералдика, г. ІХ, 2002, № 2.
Динова-Русева 2007: Динова-Русева, Вера. Образите на Христо Ботев. // Култура, 02.06.2007 <www.duma.bg/2007/0607/020607/kultura/cul-5.html - 10k> (05.11.2009)
Тахов 1996: Тахов, Георги. [Двеста и девет] 209 хъшовски жития: Гибелта на Ботйовите четници : Енцикл. : Т. 2 . София,1996.
Ферманджиев 1986: Ферманджиев, Никола. Ботевите четници разказват: Сборник от писма, документи и материали. София, 1986.
Калина ТОДОРОВА
Регионална библиотека „Христо Ботев”-Враца