“С навуща на краката- Родът на навущанете от село Габаре, Врачанско”- още един значителен принос към родознанието в нашия край
Никодимов, Ивайло. С навуща на краката : Родът на Навущанете от село Габаре Белослатинско / Ивайло Никодимов . - Враца : Рал Колобър, 2010 (Враца : Микротест) . - 144 с. : с ил., портр., факс. ; 20 см
Библиогр. с. 141.
************
За врачани името на Ивайло Никодимов е свързва не само с името на неговия баща художника Никодим Ненов, но и с карикатурите му в централния и местен периодичен печат и като илюстратор към някои издания на местни автори.
Преди години Ивайло Никодимов започна да събира материали за написване историята на родното село на баща му (с. Габаре) и се възхищавах на упоритостта, с която проучваше книги и архивни документи, уточняваше нещата до най-малки детайли, съпоставяше намерените факти. Намереното все не го задоволяваше, търсеше още и още...
След смъртта на дядо му Некул Ненов Милов през лятото на 2000 година, Ивайло Никодимов решава да направи родословно дърво (схема) по негови спомени. „За целта разполагах с няколко хвърчащи листа, на които през 1994 г. набързо бяхме нахвърляли нашето родословие. Написаното тогава не ме задоволи, тъй като родословието беше проследено само по права (мъжка) линия и не споменаваше нищо за сестрите, дъщерите и жените на Навущанете” – пише той в уводните бележки към родоведското си изследване. С присъщата му упоритост започва усилена събирателска работа – среща се с Томо Иванов Томов, който е „изготвил родословно дърво не само по права, а и по съребрена линия”, но и то не го задоволява, тъй като намира грешки и непълни сведения, среща се с представители на рода Навущанете, търси в „Регистрите по гражданско състояние” и „Актове за умиранията”, съхранявани в кметството на с. Габаре. Продължава проучванията си в Държавен архив и Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца, отдел „Краезнание”, Университетска библиотека. И така, цели осем години – добавя все нови и нови сведения... или както самият казва „...родословната схема взе да се превръща в книга”.
Книгата е разделена условно на няколко части. „С навуща на краката” съдържа сведения за родоначалника дядо Вутю или Вукю, както го наричали неговите съвременници. Той произхожда от колибите на село Ябланица, Тетевенско, но в началото на XIX в. се заселва в с. Габаре заедно с жена си баба Йона. Раждат им се 6 деца. Името на рода идва от думата „навуща”, които трябвало „да бъдат чисти, бели и най-вече стегнати тясно около краката и свирката”. „Кални ли са били или развлечени навущата на дядо Вутю, та габрешани са му викали Вукю „Навущана” („Навущанеца”) не ми е известно, но от този прякор идва и названието на нашия род Навущанете” – пише Ивайло Никодимов и продължава – „С това име и с навуща на краката, децата на дядо Вутю създали семейства, народили деца, построили къщи, участвали във войни, орали ниви, пасли овце, кози и говеда. Навущанете се прочули в Габаре и в съседните села със своето трудолюбие и обич към земята. Старите габрешани казвали: „Търсиш ли работник, търси Навущанете”. Много интересни сведения за този род дава големия български етнограф Димитър Маринов, който по думите на самия Ивайло запалва желанието му за краеведски изследвания.
В останалите 6 части на книгата са представени децата на дядо Вутю и баба Йона: първородния син „Некол Вутюв Навущански и неговите потомци („Навущанете”), „Найден Вутюв Навущански и неговите потомци („Гащерете”), „Пею Вутюв Навущански и неговите потомци („Пеювци”), „Неда Вутюва Навущанска и нейните потомци”, „Мило Вутюв Навущански и неговите потомци („Миловци”) и „Ивана Вутюва и нейните потомци”.
Изданието съдържа множество снимки, схеми на родословното дърво на всяко едно от по-горе споменатите имена, спомени, обяснителни бележки.
В „За да ги помним и обичаме”, заключението към родоведското си изследване, авторът споделя: „Това, драги читателю, беше накратко историята на моя род – рода на Навущанете от с. Габаре, Белослатинско. Навярно ти е направило впечатление, че в него няма прочути герои и личности от българската история, а само... обикновени хора. Хора, носили прегърбени, но с достойнство житейския си кръст и запазили честно своето име. Хора, борили се ежедневно с несгодите на живота, за да ни има нас – техните потомци, за да ги помним и обичаме, защото „никой не умира истински, докато има хора, които го помнят и обичат”.
Своята краеведска дейност Ивайло Никодимов започва с отличен старт. Събирайки материали за написване историята на с. Габаре, Врачанско, попада на ценни първоизточници, които през 2010 година издаде като самостоятелни книги. За „Под ореше столовато: 26 автентични песни от село Габаре, Белослатинско” е използвал предоставена му от негов съселянин „една стара тетрадка, случайно намерена сред вехториите на тавана му”. Оказва се, че тя съдържа 11 коледарски, 9 седенкарски, 9 жътварски песни, 2 приказки и 9 разказа за колоритни жители на селото и кратки сведения за Габаре, записани през 1946 г. Така се появяват и „Записки на Вълко Петков от село Долна Кремена, Врачанско за превземането на Одринската крепост 1913 година”.
Ивайло Никодимов има публикации и в сборниците от краеведските конференции „Миналото на родния край – послание към бъдещето”, провеждани в Регионална библиотека „Христо Ботев” – „Погребални обичаи и надгробна каменна пластика в с. Габаре, Врачанско”, „Генерал-щабен полковник Таслаков – славният командир на 35-ти пехотен врачански полк”. Родоведското си проучване „Родът Драгневи” представени на Първото краеведско четене на Регионалното краеведско дружество, на което е един от член-учредителите.
Блага АТАНАСОВА
председател на Регионално краеведско дружество
Враца