Една врачанска “мис” – между световната криза и феминизма
Първият конкурс за “Мис свят” по ирония на съдбата, се провежда по време на Голямата икономическа криза, разтърсила света през 1929 година. Може би тъкмо за това първа българска красавица тогава става една врачанка – Любка Йоцова. По желязната и неумолима логика на историята, която, както е известно граничи с иронията, тя побеждава в конкурса за мис, може би защото иронията на съдбата тогава пряко засяга и нейното семейство. Първата “Мис България” е коронясана в момента, когато международната търговска дейност на баща й и тримата й братя е докарана до фалит от световната криза.
И ако речем да проверим прословутия лозунг, че красотата ще спаси света и да видим как точно титлата на хубавицата Любка се е отразила на фамилния бизнес в онзи сюблимно-критически момент, ще се изненадаме. Защото в ролята на спасител ако не на света, то поне на мъжката половина от фамилията Йоцови се явява едно … врачанско лозе. С неговата ипотека започва трудният им път към отвоюване на загубените търговски позиции. Иван Йоцов – баща на две врачански красавици и трима умни синове - Димитър, Крум и Христо, започват от нулата, за да възстановят отново състоянието си само за няколко години. Красотата не е ги ощастливила много-много.
Дали титлата на Любка им е донесла поне късмет? Кой знае – със сигурност обаче ги е вкарала в големи разходи, защото една мис не може да се носи как да е. Независимо, че в духа на все още силните тогава патриархални нрави, не се гледало с добро око не само на конкурсите за красота, но и на модните труфила. “За поява на дами в разкошни и неприлични носии по улиците и в обществените места”, някои кметове като белослатинския например, не на шега съставяли актове за явна съблазън. Така че Любка трябвало смело да доказва, че не е случайно момиче – нищо работа за дъщерята на самоук търговец, три пъти докарван до фалит и три пъти замогвал наново. И след смъртта на съдружника си през 1897 г., и след опожаряването на Враца през 1923 г., доказвал, че не е нито случаен човек, нито случайно е забогатял. Както той, така и братята й – Димитър – търговец във Виена, Крум – в Берлин, а Христо – председател на Съюза на българските търговци и износители. Така че за Любка не оставало друго, освен смело да се носи в предизвикателните тоалети на една мис.
Иронията на съдбата обаче продължила да съпътства семейните дела на фамилията Йоцови. Когато спечелили отново, раздават дарения за…училища! Дали 10 хил. златни лева на Врачанската мъжка гимназия, за да основе фонд за бедни ученици.
Но по законите за иронията на съдбата, с която историята си прави шеги без никакви угризения, учениците се развълнували по-вече от примера на дъщерята-красавица, отколкото от призивите на преуспелия й баща - търговец за образование. Още през 30-те години ученичките от врачанската девическа гимназия се втурнали да участват във всевъзможни конкурси за най-хубави бански, та даже и пижами. Та се наложило ръководството на гимназията да ги възпира с нарочни забрани. В тях се заклеймява участието на ученичките “в модни състезания, гдето състезателките са подложени на всестранно оглеждане от жури и присъстващи, като несъвместимо с реда в нашите училища”.
Но как се спазват забрани срещу модата в град като Враца? Та още прабабите на въпросните участнички в конкурси за пижами, позират изобличаващо с модни чадъри към иначе скромните си народни носии! От там, до конкурсите за бански и първата българска красавица – врачанка има-няма четвърт век – за историята нищо време. Миг по-кратък от едно намигване!
За да е пълна иронията обаче, заедно с конкурсите за красота, започва и борбата срещу тях. Злите езици казват, че жените, които отпадали от конкурсите, отпочнали епични борби за равноправие. А историята като почнала да се майтапи с “женското равноправие”- та до днес. То е неизчерпаем извор за солени шеги не само на историята, ами и на мъжката половина от човечеството!
Весела ПЕЛОВА
Държавен архив-Враца
