Приятели и почитатели на врачанския хуморист Цветан Дочев се събраха на „благи гозби за душата” в читалнята на Регионалната библиотека във Враца. Повод за приятната вечер е премиерата на новата книга на известния врачански веселяк "Рецептите на дедо Скръц от Враца". Проявата бе организирана от Клуба на дейците на културата, Регионална библиотека “Христо Ботев" и Община Враца.
По нестандартен начин, с шеги и „благи врачански думи” творчеството на автора бе представено от неговите приятели Кирил Андровски, Цветан Цветков, Веско Лазаров и Огнян Пищиков.
Ето какво е написал за новата книга на Дочев журналистът Цветан Цветков:
“Четвъртата книга на Цветан Дочев “Рецептите на дедо Скръц от Враца” има не само литературен принос в сатиричната проза. Излишно е да казвам, че достоянието е и кулинарно. Още повече, че “рецептите” хармонизират несъвместими на пръв поглед продукти.
Книгата може да се нарече и един своеобразен наръчник по оцеляване, в който освен предлаганите ястия, съществен дял има смехотерапията. Освен устойчива емоционална система , за да понесе прекомерната доза смях от разказите, читателят, ако реши да изпълни някоя рецепта, трябва да има и сравнително здрав стомах. Поне толкова здрав, колкото на кучетата на автора. Защото в екстремни ситуации приготвеният от стопанина за тях полусварен ориз, влиза в употреба за приготвяне на бързи манджи за неочаквани гости…
Авторът не търси своите сюжети и рецепти. Те сами идват при него, доведени от Случая. Примерно, ако няма “зеленяш” за бърканите му яйца/ забележете с ориз?!/, той ще протегне ръка, ще откъсне млади ластари от асмата и ефектът ще бъде поразителен. Не само, ако гостите му са гладни, както обикновено.
От скромните ми литературни изследвания знам, че само Балзак вплита в своите сюжети кулинарни рецепти. Но Дочев не предлага “телешко рагу с аспержи”, а “зейе с джанки” или “оризец с орей връз канапе от кисело зейе”. Но дори и след хапване на подобни блюда, все пак може да се използва мисълта на Чърчил, че “Духът може да тържествува само в добре нахранено тяло”. Пред разговорите, които следват подобна вечеря, трябва да се сложи ако не червена точка 18, то поне точка 16.
Голямата литературна заслуга на Дочев е неговото “копаене” в диалектните пластове на врачанския говор. Тази ниша той би трябвало да разработи още по-натрапчиво. В литературната история се говори за отражението на врачанския говор в драматургията на Кръстьо Пишурка. Цветан Дочев също има съществен дял в извеждането на архаичния врачански говор на бял свят, благодарение на който общуването става по-образно. Все пак по-друго е да кажеш на някоя булка, че е “прикладна”, стига тя да те разбере, естествено.
Казано метафорично, Дочев е като онзи див чесън, с който неизменно овкусява своите гозби, където като кулинар е също толкова талантлив, колкото и в своите истории- бисери. Самото му име Цветан, което в българския именник значи цвете, е предпоставка за цветността на неговото житейско поведение. Самият той живее като бохем. А само човек с подобно битие може да твори истински. Успех, приятелю!”