Между многобройните дружества и обществени организации, които водят оживена дейност във Враца през първата половина на 20 в. ярко се откроява популярният Офицерски или Военен клуб. Официалното му наименование е “ Офицерско събрание към Врачанския гарнизон”. Статутът му е определен съгласно специално изработен “Правилник на офицерските събрания“, който организира дейността на по- широко известните като “ Военни клубове” офицерски организации в страната. Благодарение на богатата и полезна за града дейност, която развива той в продължение на няколко десетилетия, се дължи и изключително големият му авторитет и популярност във Враца. Още след създаването си той се налага като една от най-активните и инициативни организации в града. Благодарение и на традиционно високия авторитет на офицерите, Военният клуб се утвърждава като средище на обществения живот. Той обогатява значително градския живот с културно-просветните, благотворителни и спортни инициативи на офицерите, които се осъществяват чрез дейността на Клуба. Там се създава и поддържа библиотека, кино, спортни дружества, дори и офицерско читалище за няколко години; организират се театрални, музикални и литературни представления, балове и вечеринки.
Тази широка и разнообразна дейност, която характеризира забележимата роля на Офицерското събрание във Враца се разгръща активно в резултат и от построяването на неговата собствена сграда – Военния Клуб. Именно благодарение и на факта, че скоро след разквартируването на постоянен гарнизон във Враца през 1891 г, той се сдобива със своя сграда, мястото на Офицерското събрание се налага и утвърждава в градския живот и стават неотменна част от общественото развитие на Враца още в края на 19 век. Поради това, военния гарнизон във Враца след Освобождението се очертава като един от определящите за развитието на града фактори.
І
Присъствието на военни части във Враца има богата предистория. Стратегическото местоположение на Враца придобива нови измерения след Освобождението, поради установяването на столицата в София. Това налага и преоценка на охраната на северните подстъпи към Софийското поле.При сформирането на Българската земска войска, с приказ №6 от 12 юли 1878 г. на руския императорски комисар ген.-лейт. княз Дондуков-Корсаков, се формира 8-ма Врачанска пеша дружина с командир кап. Струпинский. Първият й щат се състои от 4 роти, под командването на руските офицери Дунаев, Дубенин, Кунцевич и редови състав – 900 души. Тя действа до 1882 г., когато се премества в Шумен. Разквартируването на постоянен военен гарнизон обаче, става по искане на Врачанската общинска управа. На общинско заседание от 18 ян. 1889 г. 40-50 души градски първенци събрани в Йоницовия хан вземат решението да се поиска от правителството да изпрати във Враца артилерийски полк. Това искане е прието за целесъобразно и още в първите дни на 1891 г. e изпратена от Шумен една батарея от единствения артилерийски полк в Северна България. По данни на един от първите му командири – полк. Константинов, този полк е създаден с Указ № 75 от 1880 г. под командването на руският майор Леонов. Скоро след първата батарея, във Враца пристигат и три батареи от Орхание. На 11 април 1891 г. вече целият полк е окончателно установен на постоянен гарнизон във Враца под наименованието 22-ри резервен полк. Първоначално оръдията и войниците, които ги обслужват, са настанени в джамията при “Седемте сокаци”; тя служи за казарма, където се провеждат и ученията. Конете и обслужващите ги войници се разполагат в “ Йоницовия” хан и хан “Нова Америка”. Командири са кап. Велков и двама млади офицери – Решев и Карастоянов и фелдфебел Стефан Енчев. Направо на улицата покрай джамията са разположени шестте топа с резервните им лафети, охранявани от часовои. Още на 6 ян.1891 г., на Богоявление, гражданите на Враца виждат за пръв път военен парад на площада при новооткрития паметник на Ботев и оценяват по достойнство предимството да имат гарнизон в града. За пръв път тогава чуват и оръдейни салюти, изстреляни от върха на самата часовникова кула. Това обаче си остава единствения случай, при който тя се използва за тази цел, защото грохота на топовете изпотрошава прозорците на къщите покрай площада. След това салюти се дават от баира над площада, наречен “ Калето”.
Настаняването на един военен гарнизон в центъра на града не можело да мине без проблеми и трудности. Присъствието на гарнизон неминуемо създавало различни затруднения и на общината и на гражданите, които се увеличават с нарастване броя на военните части. Но независимо от това, предимствата от присъствието им се оценяват като по-важни и решаващи. Това се изтъква още в мотивите при вземането на решението за настаняване на военен гарнизон в града : “ Че с оставянето на квартира този полк гражданете ще имат полза, защото продоволствието ще са зима от тех и като така ще са посъживи алъш-вериша.” Поради това се взимат всички необходими мерки за настаняването на гарнизона на първо време още същата зима, докато се построят казармите” за да не утива на друго място”. Въпросът за настаняването “ по квартири на сълдатите и конете от 2-ри артилерийски полк, който сега на скоро ще пристигне и ще квартирува зимъс в града, а така също и на кадровата батарея, която понастоящем се намира в града” се разглежда още през август 1891 г. Изготвя се списък на избраните за подходящи частни помещения, одобрени за квартири и се определя наем, който да се плаща за тях от бюджета на общината. Предлага се на батарейния командир и зданието на бившата казарма в местността “ Бутов дол”, като наемателя му се обезщети за изземването. До построяването на казармите, войниците квартируват и в най-представителните и подходящи градски здания, заплащани от общината – училищния хотел “ България”, бившето Девическо училище, Стефанаковия хан, Новкиришкия хан, Първановия хан, както и някои по-малки ханове.
На следващата година идват още три батареи и оръдията се настаняват на поляната зад “Рушидовия конак”. След общинското решение за отпускане мястото на гарнизона през 1892 г. там се настанява вече целият артилерийски полк с четирите си батареи. Тогавашен командир е майор Кирков. Тези първи формирования са част от Шеста пехотна Бдинска дивизия, която заема централно място между формированията, изграждани във Враца още от 1892 г., до промените след 9 септ. 1944 г. В нейният състав по различно време са влизали 3, 15, 35 Плевенски, 36, 51, 52 пехотни полкове, 2 и 19 дивизионни артилерийски полкове и 6 дивизионно интендантство. След настаняването във Враца, 35-ти полк получава наименование “ Врачански”, а 36 - ти - “ Козлодуйски”. Те претърпяват многобройни промени по време на войните и особено – след Ньойския договор. По време на войните през врачанския гарнизон преминават и редица други военни части, които остават в летописа му. Между тях свързани с града остават и Втори конен полк / 1883 -–1945 г./, 10-ти артилерийски полк / 1912-1945/, Врачанска местна военна болница / Бдинската дивизионна болница/.
Въпросът за построяване на Военен офицерски клуб се поставя веднага след настаняването на полка в града начело с полк. Кирков. Общинският съвет преценява като най-подходящо за целта празното градско място “в северната част от градът до Говеждия пазар”, известно като “ Рушидов конак” и на 20.юни 1892 г. решава да предостави част от това място за строеж на клуб. Съветниците изтъкват, че то е използвано винаги за военни цели и от полицейските части още от турско време. Там е бил турският каймакамлък. След Освобождението там се настаняват доброволците и новобранците от града, организирани в 8-ма врачанска дружина и “Рушидовия конак” се използва за тяхна казарма, построена още през 1877 г. веднага след Освобождението на Враца на 28 ноември. Зданието й обаче изгаря скоро войната. Изборът на това място е оспорвано от доста заинтересовани лица, но през 1896 г. разрешението на проблема с оформяне на собствеността е намерено от общинския съвет, оглавяван тогава от кмета Вандо Бобошевски. Мястото е отстъпено на гарнизона срещу заплащане за 2,50 лв. на кв.м- общо – за 1200 кв.м. Министерството на войната отпуска нужните 15 хил. лв. за строеж на клуба, по инициатива на тогавашният началник полк. Цачев и плацадютант Шкодрев. На 20 април 1897 се определя и местото за постройката в присъствието на кмета Цено Ангелов, пом. кмета Цеко Чулев, общинския съветник Георги Тренчин, градския инженер Вацлав Ржепецки, гарнизонния началник полк. Цачев, и командира на 2-ри артилерийски полк полк. Кирков. Възникват обаче непредвидени пречки с Министерството на обществените сгради пътищата и съобщенията, което не одобрило изменението на градския план. Въпреки това обаче, Военното Министерство като заинтересовано прави всичко необходимо строежът да бъде завършен с бързи темпове и общинското управление, както и Министерството на обществените сгради, са поставени пред свършен факт. Военният клуб е построен в усложнена и противоречива ситуация благодарение и на бързата реакция на командирите. Тяхната настоятелност предотвратила проточване на строежа в годините, безкрайните обжалвания и прошения, известни от други строителни проекти. Офицерското събрание се сдобива с функционална и удобна сграда, за развитие на редица инициативи. То е осветено на 8 ноем. 1897 г., от свещеник Константин с тържествен водосвет . По-късно се заграждат изцяло отстъпения парцел от 1200 кв.м. и така се поставя началото на градината към клуба.
Скоро след това общината отстъпва и 100 хил. кв.м.за построяване на артилерийски казарми и конюшни даром, в местността “Бутов дол”. В първите застроени казарми през 1895 г. се настанява тогава 15 Ломска дружина, за чиито нужди през 1900 г. са построени военни погреби върху 166 дка; Същата 1895 г. е построена сграда и на 6-та Бдинска полкова болница в местността “ Бутов дол”.Помещенията на 2-ри артилерийски полк и на 6-ти пехотен Бдински полк заемат 179 дка, отпуснати още през 1891 г. Освен тях полкът заема 120 хил. кв.м. за ученията си от общинската мера; а след настаняването и на един пехотен полк- 16-ти Ловчански, той заема за своите потребности още 173 хил.567 кв.м. от общинската мера. Това обаче налага необходимостта през 1900 г. общината да определи наем на полковете за ползваната земя, поради намаляването на пасищата за добитъка на гражданите. Едновременно с построяването на казармите, започва и тяхното благоустрояване и водоснабдяване със съдействието на Общината. Тя дава разрешение полка да си прокара водопровод като прокопае и удължи градските тръби до края на града по ул. “ Александровска”, където са казармите. В замяна те изграждат там чешма, за ползване от гражданите. Известно време военните части са освободени и от такса за вода, но големите разходи по водопровода и погасяването на заема за прокарването му налагат да им се въведе абонамент за ползваната вода. От общинските протоколи става ясно, че в казармите се консумира грамадно количество вода- освен за пиене на хората и добитъка, още и за миене на многобройните помещения и за поливане на парковете и градините в двора на казармата. Проблеми поражда и Табашкият мост, който свързва напряко града с казармите поради честото му повреждане от пороите. Въпросът за ремонта му често става причина за едни от малкото спорове с Общината.
Общинската политика по отношение на гарнизона и военните части остава неизменно последователна. Съдействието на градските власти за осигуряване всичко необходимо за функционирането на гарнизона е постоянен ангажимент, който се изпълнява неотклонно от всички градски управи. Това се вижда от протоколните решения през първата половина на ХХ в. През 1908 г. когато градът наброява вече 3200 къщи с население от 16 хил жители, “ квартирующите войскови части са общо с 1400 войници”. При обсъждането на бюджетите и градските въпроси, общинският съвет винаги смята общо жителите заедно с войниците, като неразделна част от града. Съобразява необходимите разходи и потребностите на снабдяването, осигуряването на вода и стоки от първа необходимост винаги общо – през 1908 г. ,за 17400 жители; с увеличаването на населението – съответно броя, но винаги плюс личния състав на гарнизона.
ІІ
Благодарение дейността на Офицерският клуб, присъствието на полковете от Врачанския гарнизон допринасят твърде много за развитието на града. Офицерите са сред най-авторитетните личности, които се срещат начело на обществения и културен живот. Присъствието им е широко документирано в запазените сведения за дейността на културните, спортни дружества и благотворителни организации; традиционно е съдействието им на общината и на местните учреждения и институции. Те са сред учредителите и най-активите членове на Туристическото дружество “ Веслец” през 1900 г., сред читалищните членове на дружество “ Развитие”, в настоятелствата на благотворителните дружества, в общоградските комитети; в комитетите за ежегодните Ботеви тържества.
Най- впечатляващо обаче е присъствието на войсковите части начело на официалните градски празници и чествания. Те им придават неповторима тържественост, авторитет и атмосфера с внушителните военни паради. Запазените общински програми, покани, обявления и заповеди на гарнизонните командири за различни национални, официални и местни празници и общоградски поводи показват, че гарнизона получава основна, водеща роля в градския живот. На всички национални, официални и местни тържества, той провежда парад. Това става обичайно както на тържествата в чест на Освобождението, в чест на Възшествието на престола, а след 1908 г. и в чест на независимостта, така и при честването на празниците на царското семейство – рождените и тезоименни дни на членовете му. Особено тържествено се отбелязват и военните празници на Богоявление, на Гергьовден, на победите при Сливница, на падналите за Родината на Архангеловден, както и деня на бойните врачански полкове – той е отбелязван на 15 ноември, а след войните – на 31 октомври. Те са представлявали може би най-впечатляващото зрелище за врачани, защото тогава се организира по устав “ заря с церемонии”. Внушителен градски празник става и тържествената клетва на младите войници от полка, от всеки нов набор, провеждана в съборната църква. Гарнизоните придават неповторима внушителност и в дните на Ботевите чествания, особено когато участват и гарнизоните от Лом и Оряхово.
Още след разквартируването на частите през 1891 г. се организират първите паради, които стават неизменна част от всяко тържествено събитие във Враца. Запазени са програмите за провеждането на три парада в града още през същата 1891 г., освен Богоявленския ; те са организирани по случай Възшествието на Негово Царско Височество Княза на Българския престол – на 2 август 1891 г ; по случай Освобождението на Враца на 28 октомври 1891 г.; по случай Празника, учреден в чест на българските победи при Сливница – на 8 ноември същата 1891 г. Тези първи заповеди за провеждане на тържествен военен парад показват какво голямо значение се отдава в града на присъствието на гарнизона. Те разкриват и основния сценарий, по който занапред ще протича всеки градски празник; военния парад става съставна негова част , заедно с Божествената литургия в съборния храм “ Св. Николай”, и тържествения молебен, / или панахида/ на площада– според случая. Парадите за особено тържествените празници, са предшествани от “ саллютационни 41/ или 21/ вистрели топовни”, което безспорно е представлявало кулминацията, а вероятно и най-чаканата част от парада, за населението. При организирането на градските тържества и чествания началника на гарнизона влизал в споразумение както с Окръжния управител, така и с общинската управа, а тя от своя страна е определяло реда и времето на Богослужението с Врачанската Митрополия, за да изработи общата програма. Нейна съставна част е Заповедта на назначаването на парада, издавана от гарнизонния командир.
Запазена е заповед на началника на гарнизона през 1928г. полк. Чукурски до общината, в която излага подробно реда и организацията за честването на двудневния празник на полка- 31окт. и 1. ноем. От тази програма е видно какво събитие е представлявало за града честването на традиционния празник на частите от гарнизона. То е включвало тържествена заря с церемонии на площад “ Ботев”, построяване на специален аналой за молебена. Украсата на този аналой е предмет на грижлив подбор. На него са поставяни портретите на народните будители – Паисий, Софроний Врачански, Л. Каравелов, В. Левски, Ботев; ликовете на загиналите герои от гарнизона- офицери, подофицери и войници; скулптурите на убитите офицери и подофицери от пехотните 15-ти и 35-ти полкове. На видно място са подреждани снаряженията на Артилерийския полк. Специални жертвеници се запалвали в памет на загиналите и се провеждала заря-проверка. Накрая с факелно шествие начело с музикантския взвод шествието преминавало през целия град до казармите си . Следващя ден 1 ноември е ден за панахида с молебен и парад на площад “ Ботев”, следван от тържествен обяд, се учения с войнишки игри; следобяд музикантския взвод изнасял музикално соаре в градината на клуба; а вечерта в салоните на клуба се провеждал офицерският бал. Тази богата и зрелищна програма радва ежегодно гражданите на Враца и е една от най-забележителните градски традиции. Интересното е, че освен самото двудневно честване се провеждали и цяла седмица репетиции за зарята и парада, за радост на врачани. Организацията и провеждането на това значително събитие е срещало изключително съдействие от общинската управа. От нейно име се разпространявала покана до всички граждани и организации, училища и учреждения да почетат с присъствието си бойния празник на гарнизона. Разпореждало се офлагването на всички учреждения, дюгени и къщи с националния флаг, както при всички официални празници.
Авторитетът и мястото на офицерското събрание в обществения живот е видно и от ролята им в общоградските инициативи, благотворителни мероприятия. Началниците им участват редовно в ръководството на гражданските комитети. През 1925 г. тогавашният началник полк. Печигаргов участва в специалния комитет по предаване във фактическо владение управлението на Врачанското окръжно сиропиталище едно общинско място от 18.600 дка. През 1936 г. ген. Н. Кюркчиев като началник на гарнизона, е избран за председател на Изпълнителния Комитет за въздигане паметник на Ботев.
Запазените сведения от благотворителните организации разкриват традиционната за гарнизона практика да раздава Коледни подаръци на нуждаещите се ученици от града в присъствието на родителите им във Военния клуб.
За значителната роля и място на гарнизона в живота на града е показателно и отношението на градските власти. През 1937 г. 2-ри артилерийски на Нейно Величество Царица Йоана полк чества 50-годишен юбилей. Запазено е писмо на градския кмет, в което се казва, че “ общограждански комитет желае да подири подходящ подарък по този повод- картина, която да изобразява артилерийски бой.” За целта изпращат писмо до известните врачански художници Димитър Бучински и проф. Цено Тодоров.
ІІІ
Учредяването на специални читалища към офицерските събрания се налага като най-подходящия начин да бъде уредено присъствието на офицерите в градския живот в междувоенните години и да се избегнат ограниченията и противоречията, произтичащи от военните устави. До Балканските войни активната дейност на офицерите в гражданските сдружения и организации е всъщност полулегална спрямо казармените порядки и устави. Промените, настъпили след Балканските войни довеждат до решението да се създадат гарнизонни читалища, които да придобият юридическа самостоятелност. Народното събрание приема през 1931 г. един закон, с който се признава пълна гражданска правоспособност и дееспособност на създадените Офицерски читалища. Това става със специална заповед, издадена от министъра на войната Вълков за уреждане на читалища към библиотеките на офицерските събрания. Като цел е посочено “създаване на по-добри условия за самообразоване на офицерите”. Съгласно тази заповед е утвърдено и читалището при Врачанския гарнизон, наречено “ Христо Ботев”, учредено на 20.юни. 1927 г., както е видно от запазения устав. То е поддържало библиотеката, хотела, бюфета и бръснарницата към Военния клуб. Но най-значимото му начинание е организирането на кинематограф. Големите разходи по поддръжката на тези дейности обаче скоро довежда до проблеми за функционирането им. Когато полк. Ангелов идва да организира условията за възстановяването на полка през 1936г. една от първите му грижи е да възобнови и дейността на офицерското читалище. Той свиква членовете на офицерското гарнизонно събрание на 8 декември 1936 г. Те гласуват и приемат и устав в който се посочва като основна цел че ” читалището ще съдейства за моралното и културно повдигане на членовете си и особено на войниците от гарнизона.” Избират и настоятелство с председател полк. Ангелов и членове – подп. Еленков, кап. Икономов, кап. Гешев и подпор. Великов. Негови членове съгласно приетия устав са членовете на офицерското събрание и всички подофицери, войници и чиновници от гарнизона. През 1938 г според запазения отчет членовете са 1700 души. Забележителен факт е вписаната в устава широка възможност за членство на “ всички желаещи почтени граждани, независимо от пол, народност и вероизповедание.”
В Устава и запазените документи от дейността на читалището, които се съхраняват в Държавен Архив – Враца е видно, че то е развивало широка културно-просветна дейност в своя клуб. Поддържало е библиотека, кино, изнасяло е театрални представления и литературно-музикални вечеринки и утра. Неговият просторен салон е предоставян на всички граждански дружества и организации за културни мероприятия. Офицерските балове и вечеринки организирани във Военния клуб са ярко събитие в спомените на врачани. Те внасят изисканост и европейски дух в градския живот и скоро стават стимул за подражание от всички останали дружества. За комплектуването на библиотеката е запазена заповед от която е видно, че освен книгите с военно съдържание е трябвало да се изписва и обща литература, основни периодични списания и вестници. Благодарение усилията на Военния клуб да поддържа киносалон, във Враца са функционирали две кина при население 20-30 хил. жители. Особено впечатление прави подборът на филмите, ориентирани към учащите. Голяма част от филмите са подбирани с възпитателен, просветен и научно-популярен характер, по патриотични и исторически теми.
ІV
Присъствието на офицерското събрание в града е широко и всеобхватно във всички области на градския живот. Характерен пример за това е дейността и на офицерските спортни клубове, които се организират към него. Те допринасят за разнообразието на обществените организации и за създаването на оживен обществен живот във Враца през първата половина на 20-ти век.
През 1917 г. офицерите от гарнизона основават своя спортен клуб “ Орел”. А през 1924 г. организират и клуб “Чеган”- предимно с футболна цел. Във Враца се разиграва истинско спортно дерби, заедно с участието и на градските футболни клубове и на офицерските. Най-интересните неща в градския спортен живот започват да се случват след обединяването на двата клуба в един през 1930 г. под името “ Орел- Чеган 30 ”. Той става член на Врачанската окръжна спортна област. Уставът му е запазен и от него става ясно, че той си поставя твърде широки и амбициозни задачи, ако се има предвид, че това все пак е ведомствена организация на гарнизон и то в малък град като Враца , с 30-на хил. жители. Програмата за дейността му представлява смел опит да се прокарат в града такива дисциплини като : “ хвъргане на диск в три стила – античен, финландски и американски; тласкане на гюле в два стила- Худер и шотландски; хвъргане копие; скачане – два вида скок на дължина и три вида скок на височина. Но това не е всичко. В бяганията предвиждат да се развият : “ спринтер- 110м., среден- 3000 м., големи бягания 10 хил м., хърделно бягане, щафетно и крос- кънтри/ през естествени препятствия/. Освен всичко друго се записва и че “ най-детайлно се застъпват волейбол, хазена, бейз-бол, баскетбол, ръгби , футбол и езда”. Като цел на тази наситена и наистина не лесна програма е записано изрично, че чрез нея клубът се стреми да въздейства върху физическото и психическо развитие на младежта. Подбора на дисциплините се обосновава със стремежа да се развива вниманието на играча, наблюдателността, решителността, бърза реакционна способност и др. Затова естествено се вижда съчетаването й със строевата подготовка- строеви упражнения, дихателна гимнастика и упражнения за гъвкавост. За реализирането на тази програма клубът привлича съдействието на учителите по физическо възпитание от Мъжката гимназия, както и на лекарите-медицински съветници. Любопитно е , че клубът е бил свободно отворен за граждани, а така подготвената програма се е считала достъпна и за момичета. Потвърждение на широките и демократични разбирания на клуба е и факта, че още през 30-те години в Управителният съвет е участвала и една госпожица – Люба Йончева, като “ зав. дамския спорт”. За нуждите на дейността му е организирано и игрище- разбира се то се е намирало в двора на гарнизона, в казармата на 35-ти пехотен полк. Второто игрище се е намирало “ при могилите”. С развитието на дейността си и разширяване на състава си, клубът застъпва и нови спортни дисциплини- още в началото това са ските, а през 40-те години това са вече тениса и водният спорт.
Стремежът на офицерския клуб да застъпи най- широк спектър от спортни дисциплини в града и да съдейства за популяризирането им сред населението дава забележителни резултати. Враца се нарежда сред водещите градове според подготвените тимове за най-различни дисциплини. Един от първите четири волейболни отбора, създадени извън София, е във Враца. Отборът на “ ОЧ- 30” участва в първия шампионат на България по волейбол и баскетбол, заедно с отборите на София, Левски-Пловдив, Тича-Варна. Те стават членове-основатели на Съюза за игри с ръчна топка през 1942 г.
Инициативите, организирани от офицерския клуб на официално ниво нееднократно поставят Враца в центъра на тогавашните медии. Сред тях най- грандиозната е големия спортен събор през м. октомври 1942 г. В продължение на три дни с небивала помпозност, манифестации, паради, увеселения и речи се провеждат състезания по футбол, лека атлетика, волейбол и колоездене., Дадена е пищна вечеря в чест на многобройните официални гости. Гвоздеят на програмата е демонстративният мач между футболният отбор на “ ОЧ- 30” – областен първенец за годината и сборният отбор на журналистите от в. “Утро”. Като се добавят и проведените спортни демонстрации по хвърляне на диск, гюлле, копие, скокове, хазена, щафета по ул. “Леонова”, приъствието на минитър – врачанин- Б. Йоцов и на хърватския министър Д.М. Зебич, се добива пълна представа за едно грандиозно шоу, което изнасят офицерите на софиянци. В продължение на три дни всички столични вестници пишат за Врачанския събор със суперлативи и разгласяват дейността на Врачанския офицерски клуб.
Поддържането на най-широк спектър от културни-просветни, благотворителни и спортни дейности от Военния клуб към офицерското гарнизонно събрание във Враца през първата половина на ХХ в. е значимо и забележително явление в живота на града в продължение на десетилетия. Този период представлява забележителен етап в дейността и на гарнизона, но и на града. Военният клуб определено има голям принос за развитието на Враца и неговите жители тъкмо до Втората световна война и поради това историята на дейността му през този етап от неговото съществуване тепърва предстои да се изследва и проучва. Имената на неговите командири и редови членове оставят с дейността си забележима следа и издигат Военния клуб като неотменима и съществена част от развитието и историята на град Враца.
Весела ПЕЛОВА
Държавен Архив – гр. Враца
