Уникални открития при археологически проучвания в Оходен –Валога
През 2010 г е реализиран деветия археологически сезон на раннонеолитното селище Оходен-Валога. Разкопките са проведени през периода от 06 юни до 20 август 2010 г. Осъществяването им е възможно благодарение на финансовата субсидия отпусната от община Враца и финансовата подкрепа на сдружение „Бъдеще в миналото” град София.
Екипът е в традиционно нтердисциплинен състав: Георги Ганецовски от РИМ-Враца – ръководител на експедицията, д-р Елена Маринова – специалист палеоботаник и палеоеколог, д-р Радка Златева – специалист по каменна индустрия и Вивиана Митева –тафоном. В разкопките участват осем работника от село Оходен. Работата е съсредоточена в източния сектор на обекта с проучена площ от 150 кв.м. Установено е, че в източна посока се откриват по-ранни структури и съоръжения запазени в значително по-добро състояние.
Получени са следните резултати:
1. За първи път са открити останките от две разновременни постройки, разположени една над друга. Те се отнасят съответно към двете селища съществували на това място в края VII и началото на VI хилядолетия пр.Хр., сполетени от унищожителни наводнения. Особен интерес предизвиква ранната структура. Тя е застлана с опалени варовикови камъни, подредени във формата на буквата „П” отворена към източна посока (т.е към слънчевия изгрев). Върху каменния паваж са намерени многобройни керамични фрагменти от периода на „монохромния неолит”, кремъчни остриета като ядра, пробои, пластини и животински кости, вероятно от едри жертвени бозайници. Удивление предизвикват добре оформени каменни, кремъчни и над 20 на брой керамични дискове намерени върху пода на опожарената постройка. Някои от керамичните дискове имат вдълбана точка в центъра. Праисториците са на мнение, че изображенията на кръг или кръг с точка в средата символизират слънчевия диск в религиозните вярвания на първите земеделци. Този орнамент е често срещан в декорацията на праисторическите керамични съдове. Това наведе изследователите от Оходен до заключението, че е открит най-ранния храм посветен на слънцето. В митологията на първите земеделци култът към Слънцето е наравно значим с този към Богинята майка-Земя. Те са преплетени в тясна взаимовръзка като мъжката и женската части на едно цяло за осигуряване на плодородие и продължаване на рода.
2. Открит е четвърти гроб, разположен на около 6 метра югоизточно от култовото съоръжение със скелет на жена (Тодорка) намерена през 2004 г. Това откритие потвърждава констатацията на археолозите, че в чертите на праисторическото селище е обособен единствен по рода си сакрален сектор с гробове на индивиди на различна възраст. До 2010 г са открити три гроба на женски индивиди съответно на 25, 15 и 5 години принадлежащи към двата периода от развитие на селището.
Антропологическият анализ на четвъртия гроб показва мъжка принадлежност на възраст около 35 години. Скелетът се намира в овална гробна яма в поза полухокер по гръб с глава на север и сгънати наляво долни крайници. Лявата ръка е изпъната до тялото, а дясната е поставена върху слабините. Тук са установени дребни нарушения от животно настанило се в гробната яма. Черепът е запазен в много добро състояние. Обърнат е наляво към слънчевия изгрев. Зад тилната част са поставени два гробни дара – керамичен съд обърнат с дъното нагоре и дълъг кремъчен нож. Тези гробни дарове отличават мъжкия гроб от женските за които са характерни т.нар „култови пиршества” съставени от посипване на тялото с натрошени глинени съдове, опалена животинска жертвена храна и въглени. Гробните дарове, особено керамичния съд недвусмислено доказват, че мъжкия гроб се отнася към по-ранната „монохромна фаза” на новокаменната епоха (началото на VI хил.пр.Хр). Припомняме, че отново срещаме преднамерено обръщане на лицето на погребания към слънчевия изгрев: подобна е ситуацията при Тодорка и при момичето открито през 2008 г. Посланието е повече от ясно: отново култът към бога-Слънце.
Антропологическият тип на индивида е протоевропеиден с ръст около 1,65 см. Припомняме, че два от женските индивиди са с медитерански (средиземноморски) антропологически типове. Това показва, че човешките общности през ранната новокаменна епоха са били в постоянни контакти и смесвания. Тази констатация опровергава битуващото до скоро мнение, че човешките общности са живели в затворени родови общества. Това откритие отново потвърждава мнението на археолозите от Оходен, че в края на мезолитната епоха част от местните обитатели на нашия край са били на достатъчно висока степен от развитието си за да приемат новите познания и промени донесени от преселниците от Мала Азия без никакви сътресения, а по-скоро в тесни взаимодействия помежду си.
Ценността на находката се състои в това, че е намерен мъжки индивид представящ носителите на най-ранната производяща икономика и първите земеделци на Балканите и в Европа. Заради добрата запазеност на скелета и значимостта на откритието гробната яма е опакована в гипсово корито и преместена в РИМ-Враца без да се наруши целостта на скелета. С това е запазена оригиналността на погребалния обред извършен преди близо 8000 години. РИМ-Враца придобива поредната праисторическа атракция, а разкопките край Оходен продължават в усилия за изучаване на дълбоката древност на Врачанския край.
Четвъртия гроб е вдигнат със същата технология както “Тодорка” и прибран в РИМ-Враца. Очакваме отпускане на финансова субсидия за извършване на спешна консервация, реставрация и експониране на находката. С това РИМ-Враца ще бъде единствения музей в Европа притежаващ останки от мъж с гробни дарове, запазени на място от периода на Монохромния неолит.
3. Открити са останките на две постройки отнасящи се към второто селище, основано след опустошителното наводнение, сполетяло първото поселение. Керамиката от този период се характеризира с черна рисунка нанесена върху фино полирана червена или кафява ангоба.
4. Намерени са нови уникални находки свързани с бита, изкуството и духовния живот на първите земеделци. Най-интересните от тях са: част от костена гривна; керамична фигурка на говедо; кремъчни пластини за сърп; тесла от зеленикав халцедон и кварцов кристал – тълкуван като предмет на лукса у първите земеделци.
Археологическият екип на експедицията продължава да работи по амбициозната си цел за изграждане на първия в Югоизточна Европа иновативен център за експериментална археология с възможност посетителите на експедицията и всички желаещи да бъдат потопени в зората на човешката цивилизация. Вече има проявен интерес от университета в град Единбург, Шотландия и професор Клайв Бонсал за включване на студенти в експедицията през следващия археологически сезон, както и от студенти по етнология и праистория към университета в Париж.
Георги ГАНЕЦОВСКИ