Врачани надхитрили голямата криза с пренебрегване
Някогашните врачани владеели изкуството на философското пренебрежение към възникващите проблеми. Посрещали ги без да се вживяват прекалено в тях, очевидно знаейки че преходността на всички земни и човешки дела важи и за трудностите. При това влагали и солидна доза ирония в битието си. Тази житейска философия макар и забравена вече, била не по-малко характерна черта от музовирлъка им,. Дори може да се каже, че се родее с него. С тези неочаквани оръжия изненадвали и посрещали изпитанията на съвремието си, като упорито и дори инатливо правели каквото са си наумили.
Та затова тъкмо в разгара на световната икономическа през 1929 г., те предприемат и осъществяват неустрашимо редица важни за града инициативи. Тъкмо тогава врачанският клон на Съюза за закрила на децата в България открива безплатна Здравно-съвещателна станция за майки с деца. В нея с доброволния туд на лекари и сестри започват да се консултират, лекуват безплатно и не на последно място – да се подпомагат бедните майки при изхранването и отглеждането на децата си.
Кулминацията на врачанските успехи през 1929 г. обаче е провеждането на големите тържества по случай 50 годишнината от Освобождението и 1000 годишнината от Симеоновото царство. Тържествата при това започнали още от 28 октомври 1927 г., когато е отбелязана годишнината на освобождението на Враца, през 3 март 1928 г., когато е юбилеят на Сан-стефанския договор, до самата кулминация 11 – 15 май 1929 г., когато са грандиозните общонационални и местни тържества през 1929 г. Този грандиозен финал бил проведен с пълно пренебрежение към икономическите сътресения по света и у нас.
Не по-малка ирония крие и коронясването на първата българска мис – врачанката Люба става “мис” по време на криза. И за да е пълна иронията, докато тя се сдобива с титлата на първа българска красавица, баща й и братята й фалират и загубват всичките си имоти и кантори в чужбина. Но както подобава на жилавите врачани, па макар и с привнесена етрополска жилка, те започват наново от…лозето. Ипотекират го, за да подемат на ново търговията си и не само да възстановят, но и да разширят позициите си. И тогава отново започват да правят щедри дарения – но не за миски, а за бедни ученици. Иван Йоцов не залагал много на красотата, а на учението, защото колкото и да се радвал на успеха на дъщеря си, истински се гордеел с триемата си сина – елитни европейски търговци. Затова именно Мъжката гимназия получава от него 10 хил. златни лева за издръжка на нуждаещи се ученици.
Затова ако се хвърли поглед към ролята на Мъжката гимназия “Цар БорисІІІ”, лесно може да се проследи къде получавали закалка тези така жилави поколения врачани, с доказано висока антикризисна устойчивост. Обучението в нея било така пословично с трудността си, че й спечелило прозвището “врачанската академия”. Учителите пък имали славата на професори в спомените на съвременниците си, та далеч не всеки записал се там ученик успявал да завърши, камо ли да бъде отличник. Завършването на мъжката гимназия с отличие се считало за подвиг, не по-малък от подвизите по бойните полета. Затова през 1937 г. родитело-учителският комитет поставил и паметна плоча на абитуриентите-отличници, редом с плочата на загиналите учители и ученици. На нея са записани всичко на всичко четирима отличници. Страховитото обучение не се разхлабва и във военновременните условия. Дори по време на бомбардировките над Враца на 24 януари 1944 г. учебните занятия не прекъсват. Без паника и суматоха, ученици и учители се изнасят във вездесъщите спасителни врачански лозя и там учението си продължава без никакво шикалкавене.
Още има врачани, които са учили в най-голямата за тогава къща в “Старата могила” на смени. На тогавашните абитуриенти не им се е разминал и зрелостния изпит заради някакви си военнополеви неудобства и липса на условия за подготовка. Матурата се провежда както си е по ред и закон в импровизираните за целта условия. Провежда се разбира се и импровизираното традиционно тържество за награждаване на отличилите се абитуриенти, които си получили не само свидетелствата, но и полагащите им се награди за отличен успех.
До нас не е достигнала нито плочата на отличниците, нито плочата на загиналите във войните учители и ученици. Дали с тях не е изчезнала и тайната на старите врачани за надхитряването на кризите с…философско пренебрежение. А това е способност, която колкото трудно се създава, толкова рядко се и ползва, обаче никога не се знае кога пак ще потрябва.
Весела ПЕЛОВА
Териториален Държавен архив – Враца
