Дванадесет възмутени врачани защитават градската чест
“За нашия град, пък и за нашата страна, личният и обществен морал не са никакви предразсъдъци и трябва да се спазват”- това са нетърпящите възражение думи не на кой да е, а на самия кмет на Враца - Цветко Цветков, с дата 25.04.1937 г. - преди цяла вечност. Тогава в града властвал един призрачен съдник-“обществения морал” и врачани не са познавали дилемата “ Общественият морал-съдник или предразсъдък”. Ролята на този “съдник” на нравите не само била актуална, но изобщо не подлежала на съмнение. Той подчинявал на властта си целокупния градски живот-дан му плащали и държавни и частни, обществени и градски служби, обикновени данъкоплатци и властимащи персони. Той бил невидимата, но безапелационна съдебна инстанция в града и направлявал не на шега живота във Враца. Нему се кланяли и кмет и даскал, адвокат и търговец, барабар с общинския съвет и гражданството.
Старите документи и архиви разкриват забравените нрави на врачани. Между тях са фактите за едно необичайно разследване по обвинение в оскърбление на обществения морал. Пред трибунала на безпощадния обществен съд през 1937 г. попада най-добрият врачански хирург, дългогодишен управител на държавната болница, собственик на клиника, вещо лице в съда, чиято най-голяма и неоспорима заслуга за града е “откриването на апендисита” и спасяването на хиляди хора от целия окръг-д-р Тодор Георгиев.
При всичките му качества, постижения и заслуги обаче, общественото мнение в града се скандализира до степен на крайна нетърпимост от една негова шумно афиширана и печално приключила авантюра с пациентка, която срива тотално и непоправимо авторитета му за врачани, което “ го прави невъзможен за града ни”.
Стига се до там да бъде изгонен от болницата и от града, а Дирекцията на Народното здраве да проведе нарочно разследване чрез специална анкета по скандалния случай. За целта се определят 12 най-видни личности от Враца во главе с кмета, за да отсъдят по казуса с оскърбения морал на града, който за тях се идентифицира с честта на целия град. Тези 12 души стават оторизирани обществени обвинители и изразители на общественото мнение, при това се явявали и като лично оскърбени и засегнати от срама, нанесен на градската чест.
А авантюрата на д-р Казанова с пациентката дори не е особено оригинална. Изнесените по случая факти от днешна гледна точка разкриват банален сюжет. Хирург оперира пациентка, отзивчиво я посещава в къщи. Тя изразява благодарността си за известно време със сладкиши и подаръци в дома му. Става неин личен лекар и под този най-благовиден предлог редовно и често я посещава в къщи. От време на време поставя детето й под карантина с фалшиви диагнози, за да изолира съпругът от дома им. След време обаче връзката се задълбочава и излиза от контрол. Той изгонва собствената си жена и децата си след системен тормоз и нечуван за града скандал, при който се налага намесата на полицията и пожарната.
Тук към баналния сюжет се добавя и една тънка “розова” нишка, която придава на целия случая характер на руски роман. В показанията сестрата на г-жа Канелова изрично е посочена като основен подбудител за това скандално за врачани приключение. Нагълтана с розови романи (несъмнено поради липсата на сапунени сериали тогава), романтичната девойка подтиква и насърчава иначе уважаваната си сестра да избяга от своя дом с неотразимия врачански Дон Жуан и съдейства за бягството.
Продължението изглежда като взето направо от “Ана Каренина”. Следва бягство в Германия на двамата нарушители, насърчени от “болезнено сантименталната сестра” на героинята. Развръзката също изглежда като взето от романа. След кратко бягство до Европа, докторът зарязва “откраднатата и заблудена съпруга на г-н Канелов” в София, досущ като героя на Толстой.
Тук обаче финала поема по кривите пътеки на реалните, а не романизовани сюжети. Край на живота си първо слага по един театрален начин не “ прелъстената и излъгана” почтена госпожа, а излъганата в романтичните си блянове нейна сестра-изкусителка. Явно под тежестта на отговорността си за публичното опозоряване на сестра си, насърчена от нея да се изживее като героиня на Толстой. Или просто разочарована от неромантичната развръзка на нещата в живота. Но факт, е че историята има няколко трагични събития в края си. И ако започва като “Ана Каренина”, завършва с трупове като в “Хамлет”. Романът приключва с гръм и трясък и взривява целия град като във Холивудски филм.
Но ако другаде от подобни истории правят прочути романи, драми и филми, във Враца през 1937 г. правят публично разследване и устройват обществен трибунал над вероломния нарушител и оскърбител на обществения морал и го заклеймяват пубично за позорител на Враца. На 25.06.1937 г. Врачанският областен лекар д-р Тома Станев назначава Анкета за разследване на скандала, съгласно нареждане на Главната дирекция на Народното здраве. Посочените 12 видни градски личности, които се произнасят по провинението на разследваното лице са кмета-Цветко Цветков, журналиста Владо Бобошевски, адвокатите-Никола Георгиев, Атанас Статков, Първан Първанов и Цено Андреев; лекарят д-р Тончо Георгиев, търговците Юрдан Ценов и Тошо Белмустаков; полковник о.з. Стефан Котев и сестра Кашчиева-работила в клиниката на обвиняемия. Анкетираните отговарят на два въпроса-единият за отношенията на доктора като човек-на първо място- и лекар в града и интимните му връзки с пациентки и специално с г-жа Канелова. Вторият въпрос се отнася изцяло за общественото мнение за него в града като човек и като лекар.
В изказванията си те разкриват възхода на обвиняемия в града като лекар-хирург и като специалист от една страна и главоломното му падение в очите на общественото мнение като човек без личен и служебен морал. Изводът на заседаващите е единодушен “той се провали безвъзвратно за Враца като човек и като лекар”.
Кметът заключава, че “лекарят не се справя като човек със задълженията си към обществения морал и за това не може да претендира за никакъв служебен престиж като лекар без лекарска чест.; че като игнорира необходимия за поста му и за лекарската професия личен морал, общественото мнение го освобождава от всякакви по-нататъшни ангажименти”.
Макар и да признават големите му заслуги в областта на медицината в града, присъдата на 12 възмутени врачани е неумолима : “ В заключение на горното, почитаемата Дирекция на народното здраве не бива и не трябва да дава възможност на такива неморални лица, с които излага семейната чест на гражданството, с това излагат и авторитета на самата дирекция на народното здраве. “
А присъдите на общественото мнение от едно време освен са неумолими са и окончателни. “ Погребват дълбоко всяко уважение към личността “ и дори спомена за нея в прахта на времето и на …архивите.
Каква загуба за киното и за литературата!
На снимката- Тогавашният кмет на Враца Цветко Цветков
Весела ПЕЛОВА- Държавен архив-Враца
