В СОУ” Никола Войводов” – Враца, сред шума от училищен звън и детска врява, се крие едно скромно и младо поетично съзнание, което обича детските игри, но и поезията. Вержиния Демиева Венелинова от 6а клас обича да пише, да подрежда думичките в нежна и звучна мелодия, пресъздавайки своите детски впечатления и трепети чрез един по-прекрасен и красив свят.
Стиховете на Вержи, както я наричат всички в училище, са наивни, по детски, но и съвършени, защото успяват да избягат от суетата на деня и от лицемерието на времето, в което живеем. Под патронажа на Регионалната библиотека “Христо Ботев”, клон „Дъбника” Вержи имаше възможност да представи част от поетичните си вдъхновения пред своите ученици и учители. На скромното събитие присъстваха и развълнуваните родители на малката поетеса, но най-голямото вълнение за Вержи бе моментът, в който нейните съученици й поднесоха скромен подарък в знак на подкрепа и кураж, а г-жа Никифорска, учител по български език и литература, й връчи поздравителен адрес от името на училището.
Но за музата на Вержи си остава единствено чистата й душа, която успява да превърне и малката думичка в смисъл, а всяко изречение в послание към всички нас. Посланието да бъдем по-добри и сърдечни, по-внимателни и прозорливи, защото покрай нас живее необяснима красота, която упорито отказваме да видим, може би от страх, че няма да успеем да я опазим.
Докато има деца като Вержи обаче, ще има и надежда за нас – възрастните. Надеждата, въплътена в стихове, в красота и съвършенство.
Петя НИКОЛОВА
Ето едно от любимите стихове на Вержиния
В памет на дядо Вени
Несправедлива е съдбата,
защото ти не си до мен.
Любов, далечна, но позната,
почувства моето сърце.
Когато на гроба съм ти аз,
Чувам вътрешния си глас.
И ако можех да те видя,
със сигурност щях да съм щастлива.
И пак, и пак ще ти призная,
че да те видя си мечтая,
отново да те опозная,
а после пак да идеш в Рая…
Да живееш там, свободно,
с ангелите, благородно.