От 8 ноември 2010 г. в Община Враца стартира изпълнението на проект „Подкрепа за достоен живот” съгласно междуинституционално рамково споразумение, сключено между Агенция за социално подпомагане и Община Враца. Проектът се финансира от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007 – 2013 г. съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски социален фонд.
Основна цел на проекта е да се приложи нов подход за предоставяне на услуги в семейна среда чрез въвеждане на принципа „индивидуален бюджет за личен асистент” в национален мащаб и да се разчупят създадените стереотипи за услугата „Личен асистент”.
Целевата група обхваща:
Лица с трайни увреждания, с невъзможност за самообслужване, които ще бъдат подбирани в хода на изпълнение на проекта при спазване на Методиката за извършване на оценка на потребностите от услугата и определяне на индивидуален месечен бюджет за „Личен асистент”.
Лица в трудоспособна възраст, които са: безработни, заети – наети и самонаети, неактивни лица (студенти или придобили право на професионална пенсия по реда и условията за ранно пенсиониране), които да работят като лични асистенти.
От 8 до 22 ноември 2010г. в приемната на Община Враца се приемат документи на желаещите да бъдат потребители по проекта и на кандидатите да работят като лични асистенти. След оценка на потребностите от социални услуги назначена със заповед на Кмета комисия ще направи подбор на потребителите и на личните асистенти в рамките на определените за Община Враца 6360 часа месечно обслужване на дейността.
Изпълнението на проект „Подкрепа за достоен живот” ще допринесе:
Да се децентрализира услугата „Личен асистент”, която до момента традиционно е предоставяна от Агенцията за социално подпомагане на територията на цялата страна.
Да се създадат възможности лицата с трайни увреждания да участват активно в планирането на услугата, определянето на индивидуален бюджет и избора на личен асистент.
Да се подкрепят семействата, в които има лице с трайно увреждане, като се даде възможност за професионално развитие на ангажираните с грижи за лицето с трайно увреждане членове на семейството.
Да се постигане промяна в разбирането за дейността на личния асистент – потребителите и техните семейства да я възприемат като социална услуга, а не като дейност, извършвана от членове на семейството.
Да се намали риска от зависимост от институционален тип грижи на хора, нуждаещи се от помощ за обслужване.