На 24 юни 2010 г. се навършиха 183 години от гибелта на видния врачанин Димитраки Хаджитошин –възрожденски деец, радетел за независима българска църква, светско образование и национално освобождение.
Регионалният исторически музей във Враца и Младежката организация на ВМРО организираха паметна вечер в родната къща на големия българин.
След църковните песнопения на камерния свещенически хор на Врачанска митрополия под диригентството на Траянополския епископ Киприян, главният уредник на музея Валерия Тарашоева произнесе слово за живота и делото на Димитраки Хаджитошин.
Наред с организаторите, сред присъстващите бяха Илия Стоянов – директор на Врачанския музей, зам. председателя на общинският съвет Красимир Богданов, учители, учениците от клуб „Родолюбие” към СОУ „Христо Ботев”, граждани.
Димитраки Хаджитошин е роден в гр. Враца в семейството на Хаджи Тошо Ценов - едър търговец и общественик. Димитраки получава високо за времето си образование в родния си град и в чужбина, а после помага на баща си. Развива търговски връзки с почти всички български земи, а също така с Румъния, Сърбия, Австрия, Италия, Русия.
В началото на ХІХ век Димитраки Хаджитошин е най-авторитетният първенец не само на Враца, а и на голяма част от Северозападна България. Участва активно в общинските дела и в управлението на града. Става епитроп на Врачанската епископия и ктитор на най-големите български манастири – Рилския, Хилендарския, Зографския, а така също и на няколко черкви. Полага особени грижи за развитието на стопанския живот на града и областта. Особени заслуги има за подпомагането на просветата и здравеопазването, като инициира откриването през 1822 г. на първото светско училище във Враца.
Димитраки Хаджитошин оглавява разгорялата се в началото на ХIХ в. борба за самостоятелна българска църква, прераснала във всенародно движение и завършила с учредяването на Българската екзархия. Този неустрашим българин се изправя срещу гръцкия митрополит Иларион Критски в Търново и врачанския епископ Методий, когото иска да замени с българският владика Гавраил Бистричанин.
Повлияни от делото на Софроний Врачански, пред Димитраки Хаджитошин и неговите сподвижници, се открива перспективата и за политическо освобождение по време на водените по това време руско-турски войни. Той е сред инициаторите за изпращането в 1804 г. на първата през Възраждането българска дипломатическа мисия „Замбин-Некович“ в Русия, имаща за цел да облекчи съдбата на българския народ и проправи пътя за неговото освобождаване от османско владичество.
По време на Руско-турската война (1806 - 1812 г.) Димитраки Хаджитошин се свързва с руското командване отвъд Дунава за преминаването им в българско, за осигуряване на важни сведения за разположението на турските войски. В навечерието на Руско-турската война 1828-1829 г. подготвя населението за подпомагане на руските войски за освобождението на България. Той строи в чифлика си край село Кунино кула с бойници, видня за производство на метал и оръжейна. Тези му приготовления не остават скрити от турските власти. Това довежда до арестуването му под влиянието на гръцките владици и през 1827 г. султанът издава ферман за обезглавяването на смелия и родолюбив врачанин.
На 24 април 1827 година Димитраки Хаджитошин е посечен край Видин.
