Литературен клуб „Христо Ботев” и библиотеката при Народно читалище “Просвета 1925” -Мездра осъществиха съвместно представяне на шестата книга “Ех…” на поетесата Дарина Цветкова.
Представянето започна с рецитация от авторката, която запозна присъстващите творци и граждани с творбите си , включени в книгата. Рецензия за стихосбирката направи Павлина Русева- библиотекар в читалищната библиотека и секретар на Литературния клуб. Председателят на клуба поетесата и художничката Светла Дамяновска сподели своята съвместна работа с Дарина Цветкова по оформлението на корицата и илюстрациите на „Ех…”.
Своето мнение споделиха Цветко Стеев, / земляк и творец от клуба/ който е коректор на изданието. Изказаха се още краеведите и земляци на авторката-Петър Вутов и Иван Минев, гостите поети от Враца-Виктория Иванова , Цветан Илиев и Йордан Борисов.
Дарина Цветкова раздаде автографи на присъстващите и ги поздрави с най-новото си стихотворение.
Поетичната книга „Ех…” е една дълбока ,щастлива и философска въздишка по красотата на родното и най-милото-Балкана, родната къща, родословното дърво,любовта към близките,магията на планината и омаята на нейните хубости. Дарина Цветкова живее с красотата на дните и нощите на Ржана, изпълнена е със слънчева енергия, пие от изворче живителна глътка, облива душата си с чистотата на природата.
В стиховете препускат причудливи метафори, интересни поетични словосъчетания, дъхащи на народни песни. В тази поезия живее на съвременни обороти отминалото време. Лириката е наситена с много образи, картини на сезонни пейзажи, има много динамика,светлина. В тази поезия диша духовния свят на поетесата. Всеки читател може да „преведе” по своему богатите метафори и да направи свой прочит, да я разчете за себе си, да я преживее различно. Навсякъде има много природни елементи-намръщено небе, рошава мъгла, зърно набъбнало,класилите нивя, уханен сенокос, в джезве къкрят билки, трепетлика лунокоса. Всичко това внася свежа, живителна струя, раздвижва въображението на читателя, казва в своята рецензия Павлина Русева.
Авторката успява добре да вплете в рисунъка на природните картини своите философски послания-като например докога ще посяваме омраза в душите си, кога ще покълне доброто в нас. Има лирични изкази и посвещения на двамата сина, на съпруга, на снахата, на двамата внуци.
Жената в тази поезия е като всички влюбени в живота жени-земна, но търсеща звездите, вълнуваща се като водата в потока, жена , жадна за ласките на две ръце, която не се страхува от времето и движението на стихиите.
