Гергьовден се почита от народа като празник на земята, земеделието и животновъдството.
Свети Георги (от гръцки - „земеделец“) е покровител на овчарите и стадата.
За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на светеца, пече се агне – всички се събират на празнична трапеза с песни, свирни и танци.
В една българска народна песен се пее “Хубав ден- Великден, още по-хубав- Гергьовден”.
Шести май се почита и като Ден на храбростта и празник на Българската армия, когато се извършва ритуален водосвет на бойните знамена.
Християнският Великомъченик св. Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан, в края на III – началото на IV век. Постъпва млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Като привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г.
Според преданията, недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените конници в християнството, поради което е избран за светец-покровител на войската.
У нас 6 май се почита като Ден на храбростта и празник на Българската армия, когато се извършва ритуален водосвет на бойните знамена.
Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ №5 на княз Александър.
По-рано същият месец е учреден и военният орден “За храброст” – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, която е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление №15 на Министерския съвет.
Гергьовденски курбан: За този обичай се избира първото родило се мъжко агне. Окичва се цвете, на дясното рогче се закрепва свещичка и се запалва преди коленето. В Южна България колят агнето в градината под плодородно дърво и оставят кръвта да попие в земята, а в Западна България коленето се прави при река, където кръвта изтича във водата. Вярва се, че кръвта има предпазващ характер. С нея правят кръстен знак на челата на децата, за да не ги ловят уроки. Костите се събират и след празника се заравят в мравуняк, за "да се въдят овцете като мравки" или се хвърлят в реката - "да тече млякото като вода". Гергьовското агне се пече цяло и се окичва със стрък зеленина.
Гергьовденски хляб: Боговица, кравай, колак, пита за Св.Георги, просфор, овчарник, кошара, балтак и др. - приготвянето му става предишния ден. Забърква се с нов квас, за да са млечни овцете.
Водата за замесването на хлябовете (мълчана или цветна - с натопени в нея цветя и билки) се носи от млада булка или мома. Месачката е облечена в чисти дрехи и закичена с китка, вързана с червен конец.
Обредна трапеза: печено агне, обредни хлябове, прясно издоено мляко, подсирено от него сирене, квасено мляко, мляко с ориз, пресен чесън, варено жито, баница с масло, свинска пача, яйца.
Именници: Георги, Гергана, Ганчо, Ганка.
