На 8 април 1971 г. в Лондон се провежда Първият цигански конгрес.
Целта му е да се обединят и систематизират усилията на международното циганско движение, както и да се привлече вниманието на световната общественост върху проблемите на винаги намиращите се в малцинствена позиция цигани- образование, бедност, сегрегация.
На срещата са приети общи цигански химн и знаме.
Химнът е песента „Джелем, джелем“ на Жарко Йованович от 1969 г. Знамето изобразява синьото небе, зелената земя и червеното колело на постоянното движение, характерно за циганите.
На тази дата с решение на ООН от 1971 година се отбелязва международният ден на ромите. Чества се и освобождаването на ромите от концентрационния лагер Аушвиц в края на Втората световна война,
През Втората световна война нацистите са изтребили между 220 000 и 1 500 000 цигани.
История на циганите
Според някои хипотези, циганите произхождат от най-низшите индийски касти (рома, пара) и от различни малки племена и номадски групи от същия регион. От 5-6 век техните племена напускат родните си места, насочват се на запад и продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века.
Според повечето лингвисти след 6 век започва и обособяването на циганския език, изпитал влиянието на редица други – персийски, арменски, гръцки.
Към 8 век циганите навлизат в азиатските владения на Византийската империя, а към 10 век те вече са в Египет и Северна Африка.
Дошли в Египет, циганите се смесват със скитащи коптски племена, възприемат от тях старохристиянските догми и усвояват умението да гадаят и да предсказват бъдещето.
И до днес едно от названията на циганите на Балканите (в Република Македония и някои райони на България) е „гюпци“ (египтяни). Английската дума gypsies също предполага египетския път на циганите (от Egyptians – „египтянини“) (Същото важи за испанската дума за циганин „gitano“ и др.).
От Египет, през Егейските острови и Гърция, през 11 век циганите попадат в Европа, а през 14 век вече скитат из повечето европейски страни.
Съдбата им в техните приемни родини не е лека. Известно е, че в повечето страни с циганско присъствие както основното население, така и циганските малцинства поддържат съзнателна изолация едни от други в много области от своя живот.
Общата численост на тази общност е между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия.
Говорят ромски език (романо чшиб), най-близко свързан с езиците пенджаби и потохари. Наименованието „роми“ произлиза от древната индийска дума „рдоми“, с която са назовавани ковачите и музикантите, все дейности, свързани с пътуване, с които са се препитавали в чергарския си живот циганите.
Циганите в България
По данни на Националния статистически институт, през 2001 г. циганското население в България е трето по численост и относителен дял.
Към 1 март 2001 г. циганите са 370 908 души или 4,7%.
Техният реален брой в страната обаче е много по-голям.
Разликата между статистиката и действителността може да се обясни с това, че много цигани се срамуват да се самоопределят като такива и се записват като българи, а друга голяма част от циганите мюсюлмани се обявяват че са турци, заради своята неграмотност и външен политически натиск.
Циганите обитават всички области, а най-висок е делът им сред населението на областите Монтана (12,5%) и Сливен (12,3%). Най-нисък е делът им в област Смолян.
В 138 общини делът им е по-висок от средния за страната.
Не е регистрирано населено място с изцяло циганско население.
Към 2002 г. в България има обособени 347 цигански махали и квартали.
В България циганските общности се делят на три основни - йерлии, кардараши и рудари. Всяка една група се дели на подгрупи, различаващи се предимно по говоримия от тях диалект и традиционен мъжки занаят.
Калдерашите са известни още като "сръбски" или "унгарски" цигани, „келдерари“, „калгараши“, „кардараши“ и "върбани". Традиционната религиозна принадлежност на калдерашите в България е Източното православие.
Името на тази циганска субгрупа произлиза от румънското "caldera" - котел. Значителна част от тях идват в България в периода между Първата и Втората световни войни от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Северна Сърбия /Войводина/. Поради спецификата на своя занаят, котларство и бакърджийство, те не образуват свои махали и живеят разпръснато предимно по села и малки градове.
Калдерашите са субгрупата с най-много "барвале" - големци, богати хора от циганските общности в страната. Известни са с това, че характерната професия при младите момичета е джебчийството, а при по-възрастните жени — хиромантията (врачуването на ръка). Специфичен орган за разрешаване на вътрешните конфликти между отделните членове и родове при калдерашите е т.нар. мешере.
Като най-многочислена квалификация е посочена междугруповата общност на т. нар. „йерлии" . Йерлии идва вероятно от турски (yerli — роден, местен). Разглеждат себе си „с висок морал и модерен манталитет" в сравнение с други цигански групи.
Най-големите и приблизително равни по численост са даскане рома („български цигани“) и хорахане рома („турски цигани“).
Дасикане рома са православни християни , а хорохане рома са мюсюлмани.
Йерархично тези две групи се делят според занаяти или диалектни особености на езика, като например живеещите главно по селата бургуджии, музиканти, кошничари, калайджии, джамбази и други
Лударите (или Рудари) се самоидентифицират като „власи“ или „румънски цигани“. Говорят диалект на румънския език. Според поминъка си те се делят на няколко подгрупи — в едната са урсарите (мечкари) и маймунарите, а в другата - лингурари (копанарите), които правят дървени лъжици (от където идва и името им- лингура (от румънски- лъжица) и копанки.
В старозагорския окръг, чирпански и някои пловдивски села живеят етнически малцинства, които се наричат "демирджии", "сиви гълъви" или "стари българи". Те не говорят цигански език, християни са. Твърдят, че са истинските наследници на Аспаруховите българи. Демирджиите по традиция се занимават с металорежещи и металообработващи машини, те говорят български език и се различават доста от славяните, като раса и характер.
Известни представители на ромската общност
Циганския етнос има много образовани представители в различни сфери на живота- политика, икономика, медицина, литература, журналистика, изобразително изкуство, музика.
По- популярни от тях са народният представител Тома Томов, проф.Александър Чирков- кардиолог, поетът Усин Керим, художниците Сюлейман Сеферов и Кеазим Исимов, Ибро Лолов – акордеонист, Венцислав Такев- цигулар, певците Софи Маринова, Бони, Кали, Азис, Сашо Роман, Тони Стораро, журналистите -Савчо Савчев,
Васил Чапразов, Христо Христов, футболистът Мариян Огнянов, боксьорите Борис Георгиев и Серафим Тодоров, както и още много други.
В световен мащаб много известни са музикалната група от Испания Джипси Кингс, македонската певица Есма Реджепова, певците от Сърбия
Шабан Байрамович, Мухарем Сербезовски, Шабан Шаулич, испанският китарист Пако де Лусия, големият актьор и режисьор Чарли Чаплин.
