Цветница е християнски празник, който се празнува на седмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Цветница се пада всяка година на различна дата, но винаги в неделя.
В неделята преди Възкресение Христово честваме Връбница или Цветница – красив и светъл ден в живота на християните.
С този празник Българската православна църква припомня тържественото посрещане и влизане на Исус Христос в Йерусалим преди около две хиляди години.
Цветница е любим празник на мнозина, това е празникът на цветята и настъпилата пролет, празник на младостта и възраждането на живота в природата. От стари времена е останала традицията да се ходи на празнична служба в църквата с цветя и върбови клонки.
Библейската символика на цветята се свързва с новото раждане на живота, надеждата за възкресение и вярването, че всички християни, един ден ще възкръснат за вечен живот в райската градина на Бога, където е вечна пролет.
За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя…
Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата.
Крехка, свенлива и смирена, тя е символ на женското начало.
С осветени в църквата върбови клонки се правят венчета и се украсяват вратите на домовете, кошери, кошари.
Когато изсъхнат клонките, не се изхвърлят. Жените ги прибират за лек против уплаха и болест. Вързана на кръста, върбовата клонка „осигурява“ здраве и в най-усилната работа.
Хората вярват, че всичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година.
Някога с върбови клонки извеждали животните на паша, с тях захранвали пилетата, за да са здрави. На някои места забивали клонки в градината, за да не я ровят къртици.
Когато се задавали градоносни облаци и буря започне да вилнее, хората гледали през върбовите венци и се молели да ги отмине заплахата или слагали сухите клонки под камък и бедствието се разминавало.
На Цветница продължават Лазаровите обреди и обичаи. Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие.
Лазарувалите предният ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла).
Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за кумица. На връщане от реката момите пеят специални обредни песни.
Обредността на Цветница е неделима част от цялостния Великденски празничен цикъл, поради това е и своеобразно продължение на Лазаровден.
Обредните песни, които изпълняват момите, изразяват желанието и необходимостта от отключване със златен ключ на зимници и хамбари.
Това е основният мотив, метафора за победата над студа, мрака, знак, символ на оплождането, на пробуждането за нов живот на земята.
На този ден празнуват всички жени и мъже, които носят имена на цветя, дървета и други растения – Цвета, Цветан, Цветана, Цветанка, Цветелин, Цветелина, Цветка, Цветко, Цветослав, Цветослава, Цена, Цено, Божура, Виолета, Върбан, Върбинка, Гроздан, Дафина, Елина, Елица, Здравка, Здравко, Иглика, Калин, Калина, Камелия, Латинка, Лилия, Лиляна, Лозан, Лозина, Маргарита, Невена, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменуга, Теменужка, Явор, Явора, Ясен и много други.
