Първото заседание на Ботевския комитет отново извади на показ отлагани и затлачвани през годините проблеми. И отново те станаха ябълката на раздора за участниците.
Като крайно наложително се очерта мнението, че старият паметник на Христо Ботев, който преди 120 години е открит на централния площад във Враца, трябва да намери своето подходящо място в пространството пред Регионалния исторически музей.
Крайният срок за преместването е 21 май 2010 година, когато се навършват 120 години от неговото монтиране. Решение за промяната на мястото има отдавна, но вече няколко мандата този въпрос все се отлага.
В момента паметникът е позициониран в градинката на площад “Руски”, но архитекти, историци и специалисти по пространствено оформление смятат, че неговото място не е там. Паметникът няколко пъти вече е оскверняван, има опити да се крадат отделни елементи от него, мястото не може да се охранява.
Кметът на Враца Костадин Шахов пое ангажимент преместването да стане много скоро, след като специалистите решат къде точно ще бъде неговото място пред музея.
Нерешен остава въпросът с паметника и пространството на Милин камък, край Чирен. Миналата година областната управа пое инициатива за реконструкция и оформяне на терена около съществуващия паметник, но и този проект остана недовършен.
Росица Кузманова- управител на “Ботев път” припомни, че през 2010 год. се навършват 40 години от създаването на Ботевския организационен комитет, който е учреден на 14 април 1970 година. Това също трябва да бъде отразено в рамките на Ботевите дни.
Писателят Марин Ботунски предложи вечният огън до паметника на Христо Ботев на площада да гори непрекъснато, “нали все пак затова е вечен”. Според него, поддържането на огъня не изисква много средства.
Един от най спорните въпроси всяка година остава изработката на рекламните материали за Ботевите дни- плакати, програми, папки, покани, пропуски.
Всяка година заседанията на Ботевския комитет са белязани с предложения и безкрайни спорове по повод конкурса за плакатите. Предложенията този конкурс да бъде национален, обикновено се отхвърляха, под предлог, че няма време или средства за такова мащабно състезание.
Идеята на художника Кирил Беков е тази година да се използва миналогодишния проект за плакат на Тодор Митов, който има два варианта. По този начин и общината ще спести пари, предвид ограниченията в бюджета. Рационално е предложението на Беков, националният конкурс за плакат да бъде обявен отсега, за да има време за неговото популяризиране. Според него, общината трябва да откупи авторските права за 10 години на класираният на първо място проект, за да може одобрените плакати да станат запазена марка на Ботевите дни. Въпреки, че предложението на Кирил Беков бе гласувано единодушно, в края на заседанието зам.кметът по култура д-р Михаил Шарков се опита отново да наложи провеждането на конкурс за плакат. Според някои членове на комитета, зад това предложение се крият лобистки интереси на хора от общинската администрация.
Не беше уточнено и какъв ще бъде размера на наградния фонд на традиционната художествена изложба по време на Ботевите дни. Много от участниците изказаха мнения, че не се спазва регламента за участие- творбите на художниците да са на Ботева тематика. Обсъждано бе и нивото на представяните творби, състава на журито, който не се променя през годините, както и неговите пристрастия към определени автори- все въпроси, които трябва да получат окончателни отговори в следващите заседания.
Новото, което впечатли членовете на Ботевския комитет и присъстващите журналисти е, че за първи път тази година до проекто- предложенията са изписани сумите, които ще се изразходват за тяхната реализация.
Председателят на организационния комитет Костадин Шахов заяви, че комитетът продължава да работи и след 2-ри юни 2010 г., за да може да се подготвят честванията през 2011 година, когато се навършват 135 години от подвига на Христо Ботев и неговата чета.
Има още пожелания към техническите организатори на срещите- папките с проектите да се дават на членовете на комитета дни по-рано преди заседанието, а не 3 минути преди неговото начало. Така всеки ще може да помисли и да излезе с рационални и обективни предложения, за да се изключат празните спорове по време на форума.
Задължително, след приключването на Ботевите дни- след 2-ри юни, трябва да се направи подробен отчет за изразходените средства. Това през годините минаваше само като пожелание и на практика не се правеше.
В тази връзка остава открит въпросът, за какво са изразходени предвидените 15 хил.лв. за т.н. “възстановка” по време на откриването на Ботевите дни през 2009 година? Защото на практика авторите- заявители, както и главните актьори в постановката се отказаха, под предлог, че не им давали тези 15 хил.лв.??? Тя бе представена от Врачанския театър и самодейци от читалищните състави, които по всяка вероятност не са получили този хонорар?
Първото заседание на комитета не отговори и на още много други спорни въпроси, но у всички остана впечатлението, че най-после ще се сложи ред, прозрачност и отчетност в неговата работа.
Членовете на Ботевския комитет би трябвало да са наясно, че за своите решения са отговорни не само пред собствената си съвест, а пред врачани, пред паметта на Христо Ботев и неговата чета, отговорни пред историята.
Емилия РАЛЧЕВА
