В малките населени места лекарите стачкуват! Ще закриват болниците. Министър Нанев, контрира: „В тях лечението е некачествено. Застрашава се живота на болните. Ами финансовата тежест? Трябва да се преструктурират”. Като се закрият.
Неизбежен е въпросът: Кое е по страшно? Да те лекуват некачествено, или да те транспортират на 100 км, до най-близката болница, особено при спешен случай ? Хората сами ще преценят.
Разбира се, здравната реформа едва ли е приумица на управляващите. Вероятно тя е част от ангажиментите на България, поети с присъединяването ни към Европейския съюз. Но за това можем само да гадаем. От подписаните „на тъмно” от Кунева споразумения, всичко може да се очаква. Чакай! За това беше виновно предишното правителство.
И все пак има някаква приемственост. Нали „тройната коалиция”, приложи същия подход към училищата- закри ги масово, с което спомогна за обезлюдяването на българските села /в смесените райони училищата са защитени и не се закриват/. Въпрос на демографска политика.
Та, за здравната реформа. Няма болници, няма проблем. То скоро и българи няма да има. През 2050 г. ще бъдем 5 милиона, алармират специалистите. Няма кой да ги чуе.
През 2008 г. 60 % от новородените в България, са от небългарски етнически произход. А за гражданите на Републиката, от небългарски произход знаем, че не ходят на лекар.
Подобно е положението и с другия компонент от „лошия генетичен материал” – пенсионерите. С тях обаче, е по-лесно. Да ги лекуваме е безперспективно. И без друго „Цецо копае с багера”.
Така, че на нас болници не ни трябват! Нали народа е казал, че здравето е божа работа.
Красимир БОГДАНОВ
